Украинска народна музика – инструменти бр.200

Върху конструкциите на музикалните инструменти, ползвани в Украина, върху формата им, а и даже в названията им са се отразили взаимните връзки и културните влияния на различни народи. В края на краищата в съкровищницата  на украинската култура са влезли тези инструменти, които столетия са се изработвали и усъвършенствали от украинските майстори, предавали се от поколение на поколение и се радвали на широко разпространение сред населението.
Историята на фолклорната украинска музика свидетелствува с факта, че още през 16-ти век музикантите се обединяват в “цехове”- в Киев, Харьков, Чернигов. През 1627 год. възникват “капели”, при които съществували школи за подготовка на музиканти – литавристи и тръбачи. Разбираемо е , че подобни изпълнители са били необходими за специализирани оркестри за военна музика. Всеки полк на казашката войска си имал полкови оркестър.
В своята цялост – украинската народна музика имала комплексно изражение – песни, танци и поезия са били събрани в едно и съпровождали обреди, церемонии, трудовия процес и други събития.
Особено внимание и национална гордост в музикалния живот предизвиква кобза – в развитие – бандура, с които инструменти е тясно свързан героическия епос на украинския народ. Този инструмент става особено популярен през 18-ти век сред украинския и полския народи.
На тези типично украински инструменти, включително и трембит, следва да се обърне по-специално внимание, което ще бъде направено в следващ постинг.
В началото ще се концентрираме върху едно многообразие от специфични инструменти, за които така или иначе украинската музикална фолклорна общност има до голяма степен справедливи претенции за собствена автентичност.
image Инструментален фолклор и украински народни инструменти Трембит–
image
image
Трембитът е самобитен музикален инструмент, който присъствал в пастирските надсвирвания, където като правило се използвали инструменти, изготвени от самите музиканти: А ето вижте по-долу какво са представлявали някои от тези инструменти: сопель, флояра, дводенцивка, тилинка, цугфлейта, рог, трембит, кора, луска, кувицы (свирель), дуда, свистунцы, варган и др.
  • Сопель
image
Надлъжна флейта, изготвена от дървесина. Традиционен твърде стар инструмент, използван от източните славяни, имащ и други диалектни названия: сопль, посвистелка, сиповка.image
Изработва се предимно от върба, клен, бъз –  /дължина 360- 400 мм/, с  5-6 пръстови отвора. Звукът е в нисък регистър – леко дрезгав, мек, а в горен – силен и рязък. Използва се като солов инструмент за съпровод на хорови и танцови песни. Сходен на “теалини” /друг подобен вид флейта/ , но има 6 дупки за свирене. Дължината на инструмента е 60 см. Други названия: флори, фъри, свобода, фреела, глухарче, зъб .
  • Гудок  (гудочек, гудило, гудище; бълг. гъдулка, гусла) —
народен струнен лъков музикален инструмент, датиран през XVII—XIX векове . Има дървен издълбан корпус с овална или крушовидна форма и плоска дека /горна част на корпуса/ с резонаторни отвори. Грифът е с къса шийка без imageладове, държаща 3-4 струни.
image
  • Колёсная ли́ра (рыля) —
Реля, рыля (укр.); Лера (белорус).
image
По класификация се отнася към струнните фрикционни музикални инструменти, хордофон.(нем. Drehleier, англ. hurdy-gurdy, итал. ghironda, фр. vielle а roue и др.). Среща се у много други народи, но особено у украинци и белоруси.
Звукът на инструмента бил мощен, тъжен, монотонен, с особени оттенъци. За да се омекоти звука, струните на мястото на контакта с обръча на колелото намотавали с влакна от лен или вълна. Качеството на звука също така особено  зависело от точната центровка на колелата; освен това, то трябвало да бъде съвсем гладко и добре натрито с колофон.
  • Цимбал
image
Струнен ударен музикален инструмент, който представлява трапецовидна дека / корпус/ с опънати струни. Звукът се извлича чрез удари по струните чрез две дървени палки или “чукчета” с разширени лопатки в краищата,обвити с кожи.Обхватът на голям цимбал е от порядъка на три октави: от ми в основната октава до ми в трета октава. .
Разпространен сред повечето от средно и източно европейските страни, като Белорусия, Молдавия, Украина, Русия, Румъния, Унгария, Полша, Чехия, Словакия. Подобни  инструменти се срещат и в Китай, Индия и други азиатски страни.
image
  • Свирель /свирнль, свирнлка/
духов народен музикален инструмент, род – надлъжна флейта,/дудка , тростник/
image
Звукът, възпроизвеждан от инструмента е несъмнено «фолклорен», наситен с  обертонове, но в същото време много нежен и пасторален.  Той е малко хриплив в долния регистър, затова пък в горния, който обикновено и се използва от изпълнителите, звучи ярко и светло.
Строят на “свирела” е диатоничен, но при непълно притваряне на  звуковите отвори  на инструмента е възможно да бъдат извличани хроматични звуци. Диапазонът, при използване на  особени начини на възпроизвеждане, който при музикантите-”духачи” се нарича “предухване”, може да достига до две октави- от «ми» първа октава до «ми» трета октава.
  • Дрымба (варган)
image
Варган прилича на малка подкова с метална пластинка в средата. Тази «подковка» се стиска с устни или зъби, като се свири на металната пластинка. Устната кухина служи като резонатор и в зависимост от положението на езика и ритъма на дишането се променя звученето. Историята на дрымбата в Украина датира от Карпатите, но инструментът също е популярен и сред други народи,като във всеки регион си има свое специфично наименование . Ето част от тези названия:
Абафив, Агач-кубыз, Акиз тамбураси, Анконч, Бамбаро, Беримбау, Бинайо, Бивба, Биримбао, Брумле, Ванни яяй, Варгас, Вархан, Вурган, Кубыз, Кункон, Мыны, Панга, Рбиба, Хамыс, Хомус, Хуур, Чанг-кобус, Пангар  и много други.
При хърватите се нарича «дромбул». Има , разбира се, известна разлика във външния вид, но принципът на свирене е неизменен.
И една пикантна подробност: на времето, в сицилианския си вариант, варган активно се използвал от сицилианската мафия за предаване на шифровани сигнали.
  • Гайда
Без да влизаме в описателни подробности – само я споменавам и за илюстрация на украинския вариант – една снимка на древния инструмент. Както и един пасаж на украински език за появата й по тези земи :”На Україні волинка з’явилася десь у XVI ст. на Волині, звідки походить і українська назва цього інструмента. Волинка входила до складу інструментальних ансамблів того часу (поряд з гудками та сопелями). Побутувала на Україні, в Росії та Білорусії”
image
  • Жоломыга
image
Жоломыга (джоломыга, дводенцивка, двойная флейта)image
Жоломыга – забележителен инструмент, инструмент, на който един човек може да изпълнява сам със себе си дует с два самостоятелни гласа!
Жоломыга представлява две съединени обикновени свирки, едната с 9 (понякога 8 ) отвора (отсъства отвора на Фа диез), а другата с 4 отвора. На жоломыга обикновено се ползва диапазон до 2 октави.
  • Тилинка (теленка,телинка, )
— молдавски, румънски и украински народен духов дървен музикален инструмент, представляващ отворена тръба без пръстови отвори. Дължината е около 500 мм., вътрешния диаметър от порядъка на 14 мм., а външния – около 18-19 мм.. Изготвя се от бъз. Начин на възпроизвеждане на звука: като се притваря частично долния край с показалеца на дясната ръка и се мени интензивността на надуването се получава пронизителен свъстящ звук, наподобяващ по тембър флажолет.
Тилинка  е разпространена в селския  бит, най-често използван от населението около Карпатските планини.      
  • Цуг-Флейта
(англ.slide whistle, swanee, piston flute, jazz flute) е музикален перкусионен инструмент от групата на духовите. Макар че по своята същност свирките са аерофонни инструменти, тъй като се използват за възпроизвеждане на сигнали, а в музиката за звукови ефекти от перкусионистите в оркестъра, цуг-флейтата е формално причислена към перкусионните инструменти.
image
Представлява пластмасов или метален цилиндър с отвор в единия край и бутало (пистон) в другия. Има характерен глисандиращ /постъпателно сливащ / звук.
Използва се в съвременната музика в джаза, класическата музика и за звукови ефекти при анимационните филми.
  • РОГ
един от най-древните духови музикални инструменти. Изготвяли го от рогата на животни, а също от  дървесина, кори, кости, метали. Предшественик на много медни инструменти с така наречен
коничен канал .       image image
  • Камшик
Ако някой е чел и гледал постинга ми за Руслана отпреди няколко дни, би следвало да му направи впечатление, че във финалната част на изпълнението от Евровизия, танцьорите изваждат от поясите си камшици и подсилват ефекта на ритъма с тях.
Иначе всеки знае що е камшик и какво предназначение има. Камшикът е използван като ритмичен и ефектен атрибут и в някои южноамерикански фолклорни изпълнения.
Между другото в изпълнението не “Диви танци” има използвани и други украински етноинструменти, като в самото начало трима души започват с трембити, певицата използва бугай /дайре/ , подчертаващ ритъма.
image
  • Бубен (решетоimage
Този инструмент също бил популярен при доста различни народи. Представлява дървен обръч , обвит от двете страни с кожа.Впоследствие до голяма степен се осъвременил и в дървената обложка се появили метални чашки или камбанки – «бубенцы».В миналото са го използвали и като военен  музикален инструмент за да ободрява воините и стряска врага.
 http://born.blog.bg/muzika/2018/01/22/ukrainska-narodna-muzika-instrumenti.1589599

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *