Върху конструкциите на музикалните инструменти, ползвани в Украина, върху формата им, а и даже в названията им са се отразили взаимните връзки и културните влияния на различни народи. В края на краищата в съкровищницата на украинската култура са влезли тези инструменти, които столетия са се изработвали и усъвършенствали от украинските майстори, предавали се от поколение на поколение и се радвали на широко разпространение сред населението.
Историята на фолклорната украинска музика свидетелствува с факта, че още през 16-ти век музикантите се обединяват в “цехове”- в Киев, Харьков, Чернигов. През 1627 год. възникват “капели”, при които съществували школи за подготовка на музиканти – литавристи и тръбачи. Разбираемо е , че подобни изпълнители са били необходими за специализирани оркестри за военна музика. Всеки полк на казашката войска си имал полкови оркестър.
В своята цялост – украинската народна музика имала комплексно изражение – песни, танци и поезия са били събрани в едно и съпровождали обреди, церемонии, трудовия процес и други събития.
Особено внимание и национална гордост в музикалния живот предизвиква кобза – в развитие – бандура, с които инструменти е тясно свързан героическия епос на украинския народ. Този инструмент става особено популярен през 18-ти век сред украинския и полския народи.
На тези типично украински инструменти, включително и трембит, следва да се обърне по-специално внимание, което ще бъде направено в следващ постинг.
В началото ще се концентрираме върху едно многообразие от специфични инструменти, за които така или иначе украинската музикална фолклорна общност има до голяма степен справедливи претенции за собствена автентичност.
Инструментален фолклор и украински народни инструменти Трембит–
Трембитът е самобитен музикален инструмент, който присъствал в пастирските надсвирвания, където като правило се използвали инструменти, изготвени от самите музиканти: А ето вижте по-долу какво са представлявали някои от тези инструменти: сопель, флояра, дводенцивка, тилинка, цугфлейта, рог, трембит, кора, луска, кувицы (свирель), дуда, свистунцы, варган и др.
-
Сопель
Надлъжна флейта, изготвена от дървесина. Традиционен твърде стар инструмент, използван от източните славяни, имащ и други диалектни названия: сопль, посвистелка, сиповка.
Изработва се предимно от върба, клен, бъз – /дължина 360- 400 мм/, с 5-6 пръстови отвора. Звукът е в нисък регистър – леко дрезгав, мек, а в горен – силен и рязък. Използва се като солов инструмент за съпровод на хорови и танцови песни. Сходен на “теалини” /друг подобен вид флейта/ , но има 6 дупки за свирене. Дължината на инструмента е 60 см. Други названия: флори, фъри, свобода, фреела, глухарче, зъб .
-
Гудок (гудочек, гудило, гудище; бълг. гъдулка, гусла) —
народен струнен лъков музикален инструмент, датиран през XVII—XIX векове . Има дървен издълбан корпус с овална или крушовидна форма и плоска дека /горна част на корпуса/ с резонаторни отвори. Грифът е с къса шийка без
ладове, държаща 3-4 струни.
-
Колёсная ли́ра (рыля) —
Реля, рыля (укр.); Лера (белорус).
По класификация се отнася към струнните фрикционни музикални инструменти, хордофон.(нем. Drehleier, англ. hurdy-gurdy, итал. ghironda, фр. vielle а roue и др.). Среща се у много други народи, но особено у украинци и белоруси.
Звукът на инструмента бил мощен, тъжен, монотонен, с особени оттенъци. За да се омекоти звука, струните на мястото на контакта с обръча на колелото намотавали с влакна от лен или вълна. Качеството на звука също така особено зависело от точната центровка на колелата; освен това, то трябвало да бъде съвсем гладко и добре натрито с колофон.
-
Цимбал
Струнен ударен музикален инструмент, който представлява трапецовидна дека / корпус/ с опънати струни. Звукът се извлича чрез удари по струните чрез две дървени палки или “чукчета” с разширени лопатки в краищата,обвити с кожи.Обхватът на голям цимбал е от порядъка на три октави: от ми в основната октава до ми в трета октава. .
Разпространен сред повечето от средно и източно европейските страни, като Белорусия, Молдавия, Украина, Русия, Румъния, Унгария, Полша, Чехия, Словакия. Подобни инструменти се срещат и в Китай, Индия и други азиатски страни.
-
Свирель /свирнль, свирнлка/
духов народен музикален инструмент, род – надлъжна флейта,/дудка , тростник/
Звукът, възпроизвеждан от инструмента е несъмнено «фолклорен», наситен с обертонове, но в същото време много нежен и пасторален. Той е малко хриплив в долния регистър, затова пък в горния, който обикновено и се използва от изпълнителите, звучи ярко и светло.
Строят на “свирела” е диатоничен, но при непълно притваряне на звуковите отвори на инструмента е възможно да бъдат извличани хроматични звуци. Диапазонът, при използване на особени начини на възпроизвеждане, който при музикантите-”духачи” се нарича “предухване”, може да достига до две октави- от «ми» първа октава до «ми» трета октава.
-
Дрымба (варган)
Варган прилича на малка подкова с метална пластинка в средата. Тази «подковка» се стиска с устни или зъби, като се свири на металната пластинка. Устната кухина служи като резонатор и в зависимост от положението на езика и ритъма на дишането се променя звученето. Историята на дрымбата в Украина датира от Карпатите, но инструментът също е популярен и сред други народи,като във всеки регион си има свое специфично наименование . Ето част от тези названия:
Абафив, Агач-кубыз, Акиз тамбураси, Анконч, Бамбаро, Беримбау, Бинайо, Бивба, Биримбао, Брумле, Ванни яяй, Варгас, Вархан, Вурган, Кубыз, Кункон, Мыны, Панга, Рбиба, Хамыс, Хомус, Хуур, Чанг-кобус, Пангар и много други.
При хърватите се нарича «дромбул». Има , разбира се, известна разлика във външния вид, но принципът на свирене е неизменен.
И една пикантна подробност: на времето, в сицилианския си вариант, варган активно се използвал от сицилианската мафия за предаване на шифровани сигнали.
-
Гайда
Без да влизаме в описателни подробности – само я споменавам и за илюстрация на украинския вариант – една снимка на древния инструмент. Както и един пасаж на украински език за появата й по тези земи :”На Україні волинка з’явилася десь у XVI ст. на Волині, звідки походить і українська назва цього інструмента. Волинка входила до складу інструментальних ансамблів того часу (поряд з гудками та сопелями). Побутувала на Україні, в Росії та Білорусії”
-
Жоломыга
Жоломыга (джоломыга, дводенцивка, двойная флейта)
Жоломыга – забележителен инструмент, инструмент, на който един човек може да изпълнява сам със себе си дует с два самостоятелни гласа!
Жоломыга представлява две съединени обикновени свирки, едната с 9 (понякога 8 ) отвора (отсъства отвора на Фа диез), а другата с 4 отвора. На жоломыга обикновено се ползва диапазон до 2 октави.
-
Тилинка (теленка,телинка, )
— молдавски, румънски и украински народен духов дървен музикален инструмент, представляващ отворена тръба без пръстови отвори. Дължината е около 500 мм., вътрешния диаметър от порядъка на 14 мм., а външния – около 18-19 мм.. Изготвя се от бъз. Начин на възпроизвеждане на звука: като се притваря частично долния край с показалеца на дясната ръка и се мени интензивността на надуването се получава пронизителен свъстящ звук, наподобяващ по тембър флажолет.
Тилинка е разпространена в селския бит, най-често използван от населението около Карпатските планини.
-
Цуг-Флейта
(англ.slide whistle, swanee, piston flute, jazz flute) е музикален перкусионен инструмент от групата на духовите. Макар че по своята същност свирките са аерофонни инструменти, тъй като се използват за възпроизвеждане на сигнали, а в музиката за звукови ефекти от перкусионистите в оркестъра, цуг-флейтата е формално причислена към перкусионните инструменти.
Представлява пластмасов или метален цилиндър с отвор в единия край и бутало (пистон) в другия. Има характерен глисандиращ /постъпателно сливащ / звук.
Използва се в съвременната музика в джаза, класическата музика и за звукови ефекти при анимационните филми.
-
РОГ
един от най-древните духови музикални инструменти. Изготвяли го от рогата на животни, а също от дървесина, кори, кости, метали. Предшественик на много медни инструменти с така наречен
коничен канал .

-
Камшик
