Сладкарското изделие известно ни допреди десетилетие като твърд готварски шоколад, е прочута паста от смлени бланширани бадеми и пудра захар. Произходът му тъне в тъмнина, но през вековете марципанът завладява благородническите маси, а от 18-и век е на особена почит и в не дотам богаташките къщи.

Още в древността в средиземноморските страни и в Индия бадемите се смесвали със сок от захарна тръстика. Според сведения около 800 г. сл. Хр. халифите редовно се гощавали с наречената „божествена храна“. Първообразът на марципана се появява преди около 1000 години в източната част на Средиземноморието, а в Европа той навлиза през Италия. Според най-разпространената теория зад марципана стои италианското marzapane – така се наричало тестото от бадеми, захар, белтък, лимон и ванилия, типично за сицилианското сладкарство.

Според друга версия зад думата стои арабското mauthaban, защото през ХІІІ век покрай завръщането на кръстоносците от светите земи марципанът навлиза в Европа. Така нареченият Marci panis или „хляб на св. Марко“ от Венеция е другият претендент за бащинство на лакомството. Не случайно в „Декамерон“ Бокачо споменава изделието в Ден трети/Разказ осми, където Ферондо нарича жена си „по-сладка от мед, по-вкусна от марципан!“ Въпреки силното италианско присъствие градът, свързан най-тясно с марципана, е германският Любек. По време на глада през 1407 местен хлебар измайсторил бадемовото тесто, тъй като не разполагал с брашно, а единствено със захар, яйца, бадеми и розова вода.

Оттогава марципанът се превърнал в традиционна сладост в цяла Германия. Музеи на марципана има във Виена, в Израел, в унгарския град Печ, който е собственост на Кароли Сабо – известен като Краля на марципана.

Ключово за качеството на бадемовата паста е процентът съдържание на пудрата захар, която не трябва да надвишава 50%. Най-известната марка марципан е Niederegger, в който две трети от съдържанието е бадеми. След добавянето на захарта се получава стегната паста подходяща за моделиране в различни форми. Често се използва за плънка на сладкиши и шоколади.

Домашна рецепта

Продукти: 2 ч.ч. фино смлени обелени непечени бадеми, 1 и 1/2 ч.ч. пудра захар и 2 ч.ч. портокалова вода. Приготвяне: Продуктите се смесват добре, докато се получи гладко неронливо тесто. Този марципан може да се използва за моделиране на формички и да се боядисва с хранителни бои.

Кафеени „трюфели“

Продукти: 180 г тъмен шоколад, 50 мл течна сметана, 30 г масло, 1 супена лъжица кафеен ликьор, една щипка сол, 1 ч.л. инстантно еспресо кафе (на прах), 1/2 с.л. мед, 100 г марципан. Приготвяне: Шоколадът се нарязва на дребно и заедно с маслото се разтопява на водна баня. Сметаната се загрява до завиране, излива се над шоколада, разбърква се добре, докато сместа стане гладка и лъскава, и се добавят ароматите. Прибира се в хладилник за около 2-4 часа до пълно стягане. Оформят се топчета с диаметър 2 см. От марципана се приготвят плоски кръгчета с диаметър 6 см и в тях се загъват шоколадовите бонбони. Готовите трюфели могат да се поръсят със захар или да се полеят с разтопен шоколад.

предоставил: Валери Петров

тагове: марцепанът,бадемова, сладост, сладкарско изделие

http://novinar.bg/news/martcipanat–bademovata-sladost-na-italianskite-aristokrati_MzI1ODsxMQ==.html