(Марко 16; 1- 18; Лука 24; 1- 49; Иоан 20; 1- 29)
Мироносиниците
В неделя, много рано сутринта, някой набожни жени тръгнали за гроба със скъпи благовонни масла да помажат тялото на Спасителя.Те не знаели,че гробът се пази от стража и е запечатан. Из пътя си помислили само, кой ще им отвори тежката каменна плоча. Когато пристигнали при гроба , видели, че той е отворен, а от дясно стои ангел в светли дрехи. Жените много се изплашили, но ангелът ги успокоил и казал:
– Не бойте се! Вие търсите Иисуса Назарянина,Когото разпънаха.Не е тука;Той възкръсна! Идете и обадете на учениците Му, че скоро ще им се яви в Галилея!
Мироносиците тичешком отишли в Иерусалим и разказали на апостолите всичко, що видли и чули.
След малко,Мария Магдалена.едно от жените мироносици и усърдно последователка на Иисуса пак отишла на гроба и почнала да плаче.В този момент някой застанал зад нея и я запитал:
– Жено, защо плачеш? Кого търсиш?
Тя помислила, че това е градинарът и му рекла:
– Господине, ако ти си взел тялото на Господа, кажи ми где си го положили аз ще го взема.
Тогава човекът, когото Мария взела за градинар извикал:
– Марийо!…
При звука на тоя познат глас, тя цяла потреперила. И, като вдигнала очи, видяла, че пред нея стои Иисус.
– Учителю!- радостно извикала тя и паднала пред нозете Му. След това отишла в града и разказала на учениците , че видяла Господа.
На път за Емаус В същия ден на мръкване, двама Иисусови ученици, Лука и Клеопа , отивали от Иерусалим за близкото село Емаус.Те били много натъжени и разговаряли помежду се за онова, което се било случило.По пътя ги настигнал непознат пътник и тръгнал с тях.
– Какви са тия думи вървешком разменяте помежду си и защо сте тъй тъжни- запитали ги непознатия.
Клеопа отговорил:
– Ти странник ли си в Иерусалим, та не си узна, какво там стана тия дни? Не знаеш ли нищо за Иисуса Назарянина? Той беше пророк, силен с думи и дела пред Бога и целия народ. Но нашите първосвещеници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха, а ние се надявахме, че Той ще освободи Израиля Днес е вече трети ден,откакто е погребан.Тая сутрин някой жени от нашите ни слисаха. Те ходили рано на гроба и не намерили тялото Му. И, като дойдоха, разправяха, че им се явили ангели, които казвали, че Той е жив. Някои от мъжете ходили на гроба го намерили празен, но Иисус не видели.
Пътникът ги прекъснал
– Колко сте несмислени и бавни по сърце, та не можете да повярвате онова, което са предсказали пророците! Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си!
И почнал да им разказва предсказанията на пророците за Спасителя. колкото по- ясни им ставали пророчествата, толкова по- радостно трептели сърцата им.Така незабелязано стигнали тримата да Емаус и влезли в къщата на един познат, гдето им сложили скромна трапеза. Странният пътник взел хляб, благословил го, разчупил го и подал всекиму. В тоя миг очите им се отворили, и те познали, че това е техният Учител.Но той веднага станал невидим за тях.
Следва продължение
предостави Мария Герасова