В*Е*С*Е*Л
Г* Р*Ъ*М*О*Т*Р*Ъ*Н
НАЛИ ОТ НАС ЗАВИСИ
-Ей, ей, къде тъй? Да не отиваш на панаира?
-Аз ли? Ти да не си онзи, от зоологическата градина?
– Каква зоологическа те гони, бе човек?
– Да, да, май съм сбъркал човека?
– И аз тъй си мисля. Май си сбъркал човека?
– Ох, омръзна ми от такива като теб.
– Такава ли била работата? Какво пък аз?
– И не се досеща, миличкият!
– Какъв миличък съм ти аз? Да не съм ти гадже?А сега де? Мислиш ми от ония, обратните ли? Като ти фрасна един, ще видиш кой е обратен!
– По- полечка, по- полечка! Че както ми е накипяло, ще видиш тогава!
– Виждам, виждам. Циркът е наблизо.
– Къде е той? Аз да не го виждам?
– Как не го виждаш?
– Построиха го на площада. Не ти ли прилича там на цирк?
– А, сега се досещам, а аз си мислих.
– Е най- сетне ме разбра. Добре, че не играя в тоя цирк.
– И аз си мисля, да спра да играя в него. Щото не виждам файда. Играеш, не играеш, все едно и също.
– Няма кой да ни разбере. Всеки се прави на шмекер и си е накривил шапката.
– Ами изправете я! Щото на кривият му трябва изправяне.
– Ами как да го изправим?
– Как ли? Дайте му да разбере истината, че греши. Поставете го в ситуация!
– А,ха… Това е интересно! Вземаме парите на богаташа. Пък да види какво е бедност. Тога ще разбере, какво е правил до сега с бедните.
– Ех ,времена, времена. Не може да се върне нищо. Тогава нямаше бедни и богати. Всичко беше безплатно. За всеки имаше работа. А сега дойдоха господарите и се настаниха на фотьойла. Кражби, наркомания, проституция.
– Такъв е животът, брат.
– Животът е хубав, но времето е виновно. А ние сами си го правим.
– Така е. Ама дай да го променим. Нали от нас зависи?
ПАК ЩЕ СЕ ВИДИМ
Ами, сега, накъде? Така се питаше Магито от магазина за обувки. Уволниха я, пък не знаеше защо? На нейното място сложиха едно младо маце. – Вижте , бе, хора? Не се ли срамува горкичката? С какво ме превъзхожда? Големите и цици ли, или тлъстото задниче? Но на шефа такива му харесват. А аз. Все пак си падам ,още съм запазеничка. Наистина, самичка съм и няма кой да ме защити. Мъжът ми си отиде на оня свят и няма да се върне вече. Затова си мисли моят шеф, че може всичко да си позволява като съм сама. Но ще види той!…
И докато си мислеше горката Маги, шефът и Плаченков беше се разположил удобно в огромното кресло и погледът му витаеше някъде в пространството. Мислеше си, как ще дойде новото маце. Пък е толкова апетитно. Ще я свали набързо. Нали ги знаеше младите!?Дай и малко дю шеш и са готови да легнат в леглото ти. Ще я заведе сред природата. Ще си направят малък пикник и готово. А после ще я има когато си поиска. Така се беше задълбочил да витае в пространството, когато нечий глас го стресна. -А, бе ти на кво се мислиш? Да не си паднал от Марс? Не видиш ли, че всичко тук е станало анархия!? Никой не знае кой какво прави. А ти ни най – малко.
-А, а… Излезе от сънното си състояние Плаченков. Ти за кой се мислиш , байовия?
– Аз ли, аз ли? Един от вашите. Но вече всичко ми е дошло до гуша. Пък ти, я се виж, на какво си замязал!
– Как на какво? Тук, аз съм шефът.
– Така значи? Шефът. На него всичко му е позволено. Да гони хората , които му пречат. Иска млади мацета, така ли?
– Ей, ей. Не ме обиждай, че ако те хвана, не знам на какво ще ми заприличаш!
– Тъй ли! Виж го ти, нашият шеф! На бабаитин се пише. Но аз като кажа на жена ти, тогаз всичко ще ти стане тясно.
– Ей, байовия! Недей така! Нека да не се караме Готов съм на всичко за теб.
-А, сега си съгласен на всичко. А когато те молих да ми помогнеш с малко пари, за да купя лекарство на жената, ти ме изгони и ме заплаши, че ще ме изхвърлиш.
– Сгрешил съм. Прости ми байовия! Повече няма…
– Сега тръгвам, пак ще се видим !
Мария Герасова
тагове: весел, гръмотрън, хумор, сатира