Овцебикът (Ovibos moshatus), наричан още мускусен бик, е едър арктически тревопасен бозайник от семейство Кухороги и под семейството на козите и овцете (Caprinae). Овцебикът е повече овца (Ovis), отколкото бик (Bos).
Разпространение
Овцебикът обитава крайните северни райони на Канада, Гренландия и Аляска, откъдето изчезва в края на 19 век за да бъде отново реинтродуциран през 30-те години на 20 век. Впоследствие освен в традиционните си местообитания видът е интродуциран и в Швеция, Норвегия, Естония, Русия.
Предполага се, че овцебикът е дошъл в Северна Америка от Азия преди около 200 000 години. Допреди 2 000 г. последната азиатска популация обитава Таймирския полуостров в Сибир. Някога стадата мускусни бикове бродили редом с Мамута но за разлика от него оцеляват през последният ледников период според някои защото съумяват да избегнат настъплението на човека.
Физическа характеристика
Овцебикът е сравнително едро животно с масивно, издължено и набито тяло с къси, но силни крака и широки копита, за да не затъва в снега. Възрастните мъжки достигат на дължина до 240 см. и височина в холката до 145 см., а женските са малко по-дребни. Теглото им варира от 180 до 400 кг., но добре охранени в зоопарковете животни достигат до 650 кг. Всъщност дебелата козина и голямата глава правят мускусния бик да изглежда по-едър, отколкото в действителност е. И двата пола имат големи рога спускащи се надолу и към върха извити встрани и нагоре — надеждно оръжие за защита от хищници. Тъмнокафявата козина на овцебика е дебела, гъста, дълга почти до земята и отлично предпазва животното от арктическия студ. Вълната от овцебик, известна с инуитското си наименование кивиут , е изключително високо ценена заради своята мекота, дължина и отлични изолационни качества.
Наименованието мускусен бик идва от силната миризма на мускус на мъжките през размножителния период.
Начин на живот и хранене
През лятото овцебиковете обикновено се срещат в блатисти местности като долините на реки, а през зимата се оттеглят по-нависоко, където снегът не е толкова дълбок. Хранят се с различни треви, мъхове, и лишеи за които през зимата се налага да ровят в снега.
Овцебиковете имат характерна защитна стратегия срещу хищници. Когато стадото бъде застигнато от вълци например, възрастните животни образуват кръг прикривайки малките в средата зад стена от тела и рога. Ефективна срещу естествени врагове като вълци ибели мечки, срещу човека обаче тази стратегия в крайна сметка замалко да се окаже фатална за оцеляването на вида.
Размножаване
След около 9-месечна бременност женската ражда едно добре развито теленце. То започва да яде трева още на първата седмица от живота си и остава под грижите на майка си около година. Женските достигат полова зрялост на две години, а мъжките едва след петата си година.
предоставил: Янаки Пеев
тагове: овцебик, разпространение, характеристика, начин на живот, размножаване