Малко известен факт е, че подписването на Крайовската спогодба се предхожда от писмена кореспонденция между отдавна абдикиралия цар Фердинанд и Адолф Хитлер, в която българският монарх защитава правдивостта на българските ревизионистични желания пред нацисткия лидер с акцент върху Южна Добруджа. На 7-ми юли, точно два месеца преди подписването на договора, който връща областта в пределите на България, от Кобург българският цар се обръща към тогавашния райхсканцлер.
На фона на извънредната почтителност, която Хитлер изпитва към хората с благородно потекло и конкретно неговия респект към цар Борис III, писмото на неговия баща е дипломатически коз за българската държава, макар и последният от 22 години да няма нищо общо с нея. Същият респект, от който цар Борис III така умело се възползва, задържайки възможно най-дълго българския неутралитет, бива впрегнат за българската кауза и от Фердинанд.
В написаните от него редове ясно личи колко тежи чувството за несправедливост и бремето на вината, която царят се опитва частично да изкупи чрез него. Въпреки времевата дистанция от повече от две десетилетия, откакто Фердинанд не е на българския престол и същевременно не е стъпвал на българска земя, той се опитва да помогне на изстрадалото царство с далеч по-ограничените си възможности. С присъщата си хитрост монархът изпраща писмото в най-подходящия от дипломатическа гледна точка момент.
Една от последните фотографии на Цар Фердинанд, облечен в българска униформа на Фелдмаршал, с най-високи степени български и чуждестранни ордени, Кобург 1940-41 г. Източник: www.lostbulgaria.com
Би било пресилено ако кажем, че това писмо има реална практическа роля за връщането на Южна Добруджа в България с оглед благоприятния за България развой на войната към този момент. То може да бъде разглеждано като лично застъпничество на един благородник за българската кауза.
През 1940 година Тристранният пакт доминира на Западния фронт. Победата в битката за Франция, извоювана преимуществено от Третия райх, установява тяхното надмощие на силите в Европа. На изток положението на Румъния се влошава, като на 26-и юни Буковина и Бесарабия са предадени на СССР.