Десетилетия наред, българската историография е доминирана от твърдението за насилственото ислямизиране на родопското население. Тази теза се гради на информацията от локални хроники: Хрониката   на поп Методи Драгинов,  Хрониката от село Голямо Белово и Хрониката от село Баткун. И трите източника съдържат описание на едни и същи събития, и очевидно почиват на обща основа.

Освен споменантите 3 извора, съществува още един такъв за ислямизирането на населението на Родопите по насилствен път и той е „Исторически бележник“ на Висарион Смолянски.   От цитираните документи, само един е запазен в оригинален ръкопис – Хрониката от Голямо Белово. Анализът на текста дава основание да се смята, че хрониката е написана през XIX век, т.е авторът не е пряк свидетел на описваните събития. Другите 3 ръкописа са известни единствено като преписи, което е причина за изказаното съмнение в автентичността им.

Липсват сведения за насилствени действия от страна на османската централна власт, в пътеписа на известния османски пътешественик Евлия Челеби, който през втората половина на XVII век прекосява Западните Родопи и описва Неврокоп, Смолян, Доспа, и Асеновград.   В описанието на региона, липсва информация за обръщане на населението към  исляма в разглеждания период.

Многобройни европейски дипломатически мисии прекосяват Османската империя през XVII век, като пратеничествата са особено интензивни през втората половина на века. С цел пълно изпълнение на възложената им мисия, дипломатите и пътешествениците описват всичко видяно, сведения от втора ръка и не лично преживени случки намират също така място в пътеписите.

Маршрутът на някои дипломати преминава през Родопите. Освен романтични картини от планината, читателят среща също така кратко описание на предисторията на региона. Нито един от тях (Давид Рожнай (1665), Джовани Бенали (1682-1683), Джон Барбъри (1664-1666), Джон Ковъл (1675-1676), Едуард Браун (1669), Йохан фон Киндсперг (1672-1674), Конрад Хилтебранд (1657-1658), Луиджи Марсили (1680), Пал Шандор (1687), Паул Тафернер (1665-1666), Ханс Хьонце (1673-1674), Християн фон Валедорф (1660-1663) и други.) не споменава дислоцирането на професионална армия под командата на Мехмед паша, подобно на твърденията в домашните извори; в пътеписите също така липсват преки наблюдения за насилие, палежи и масови кланета в региона. 

Промяната на религията на местото българското население е бил плавен процес и вероятно е станал по социално-икономически подбуди, за което свидетелстват много документи и особено турските регистри. Османистът Михаил Кил въз основа на тях, съставя таблица за населението на селата от Чепинското корито. 

Михаил Кил не се ограничава само да напомня на българските си колеги несъстоятелността на „домашните извори“, а ги призовава да „демаскират подобни писания“, както това вече са сторили други европейски народи, прибягвали до фалшификации на епизоди от собствената си история, които не им харесват. Опонентите на Кил заявяват, че той чука на отворени врати, защото в българската историография още от 70 -те години на миналия век има изградено критично отношение към най-разпространените митове относно ислямизацията.  Днешните български изследователи, базирайки се на руски, османски и европейски извори, вече приемат тезата, че ислямизирането на Родопите е било по-скоро доброволен и продължителен процес, стимулиран предимно от социално-икономически и религиозно-политически фактори. С изключение на момчетата, събирани чрез т. нар.  кръвен данък и на някои форми на индивидуална насилствена ислямизация се приема, че обръщането в исляма е предимно доброволен процес 

След отварянето на османските архиви за български изследователи през 1990-те години, оригиналните документи разкриват процеса на ислямизация в Западните Родопи и долината на река Места. Д-р Евгений Радушев изследва обстойно периода от 15-18 век в своята книга „Помаците“, където публикува голям брой османски подробни и съкратени регистри на населението, и стига до заключението, че ислямът си пробива път в региона в следствие на редица причини и характеризира конверсията основно като подикната от социалния фактор. Д-р Радушев също така разглежда сведенията и твърденията за насилствено разпространение на исляма, като заключва, че те не отговарят на документалната изворова база. 

предоставил: Пламен Янков от Уикипедия

тагове: ислямизация, Родопи,