Темата за проблема с боклука е доста широко дискутирана навсякъде по света. Проблемът с последващото замърсяване на околната среда и водата се отразява на всички нива в обществото. А няколко акции по почистването на природата, веднъж или няколко пъти в годината, не решават този проблем. Микропластмасата, която „наводнява“ буквално океана, а после се пренася на трапезата, чрез рибните продукти, е подценяван проблем.
Артистът Артур Бордало, известен в арт средите като Бордало II, от Лисабон – Португалия, е намерил приложение на този отпадък. Чрез изкуството от боклук той иска да обърне вниманието на обществото, към това как тези отпадъци влияят на симбиозата между човек и природа. Родният му град е „Меката“ на уличното изкуство, като множество невероятни картини красят стени и сгради навсякъде из града.
Артур Бордало II
Като човек на изкуството, Бордало II се вдъхновява също и от домашната обстановка. Създава невероятни скулптури, използвайки каквото намери от боклука в изоставени фабрики или от сметищата. Самият той е достатъчно проницателен и вижда в този боклук средство за изкуство, а не просто поредния скрап.
Чрез „изкуството на боклука“ се опитва да „събуди“ гражданската съвест на обществото и да ни предупреди за глобалната екокатастрофа, която обаче е само и единствено по вина на хората. Колкото по-осведомено е обществото за проблемите със замърсяването и боклука, толкова повече хората ще осъзнаят, че нещата са сериозни. Трябва да се вземат крайни мерки, за да защитим планетата си! Трябва и да научим следващите поколения, че запазването на природата е едно от най-важните неща, защото всичко в природата има своя естествен ритъм и кръговрат!
За съжаление обществото вече е повече консуматор и експлоататор на природните ресурси. То издига на преден план материализма, забравяйки за връзката си с природата и хармонията, която тя дава на човека. Заедно със свръхпроизводството на продукти и бързината, с която човечеството употребява наличните ресурси, произвежда и същото количество боклук.
Не бива да забравяме поговорката, че това, което е боклук за един човек, в очите на друг може да е съкровище. Той се надява, че чрез материалите, от който са направени скулптурите, хората ще се замислят какво причиняват тези материали на околната среда и животните.
