♦С пълен член членуваме подлога в изречението и неговите съгласувани определения.
Ако можем да заместим същ. име или словосъчетание с той, трябва да го членуваме с пълен член:
УченикЪТ (той)обича трудностите.
ЛюбознателниЯТ човек (той) обича предизвикателствата.(Съгласуваното определение любознателният према пълен член)
Най-големиЯТ приятел на брат ми (той) е компютърът.
♦Именната част в съставното именно сказуемо и нейните съгласувани определения.
·Естествено ще попитаме защо и КОМПЮТЪРЪТ (в последното изречение) е членуван с пълен член. Защото е част от съставното именно сказуемо. За практиката обаче ни е достатъчно да знаем, че
ако трябва да членуваме същ. име от м.р., стоящо след спомагателния глагол Е или миналата му форма беше, използваме пълен член (Това е учебникът, който търся; Това беше учебникът, който търсех).
·Някои глаголи, употребени като полуспомагателни, също образуват съставно именно сказуемо:
Иван стана най-известният фотограф в училището. .(Съгласуваното определение най-известният приема пълен член) В това изречение стана е полуспомагателен глагол и затова може да се замести с форма на спомагателния глагол съм → Иван беше най-известният фотограф в училището.
Нека да сравним: Иван стана от стола – тук глаголът стана е употребен в прякото си значение и е пълнозночен глагол; не можем да го заменим с форма на спомагателния съм → Иван беше от стола.
Членуваме с пълен определителен член подлога, именната част в съставното именно сказуемо и техните съгласувани определения.
-
Ако пред думата стои предлог ( по, за ,на, без , около и др.) , тя НИКОГА не се членува с пълен член.
Да си припомним, че при членуване има лесен начин да разберем коя част трябва да членуваме с пълен и коя с кратък член : ако можем да заменим думата с той, пишем пълен член; ако можем да я заменим с него (го), пишем кратък член:
Учителят хареса романа → Той го хареса;
Романът е харесан отучителя → Той е харесан от него.
ЧЛЕНУВАНЕ С Я/ЯТ
Съществетелно име от м.р., образувано с наставки -тел или -ар/-яр и означаващо професия, се членува с Я/ЯТ
строител→ строителя → строителят;
зъболекар →зъболекаря → зъболекарят;
коняр → коняря → конярят.
С Я/ЯТ се членуват още няколко думи – кон, ден, крал, цар, път, зет, нокът, лакът, огън, както и всички съществителни, завършващи на Й:
Път → пътя → пътят
Нокът → нокътя → нокътят
край → края → краят (Обърнете внимание, че в този случай й се заменя с я)
ДВОЙНО Т (ТТ) и ЩТ
-
Същ. имена от ж.р. се членуват с –ТА (маса – масата; любов – любовта)
-
Допускат се грешки при членуване на същ. имена от ж.р., завършващи на Т и Щ , като се изпуска едно Т (вместо ТТ , се пише Т; вместо ЩТ, се пише Щ )
пролет –пролетта;
свещ– свещта .
-
Всички имена от ж. р., завършващи на -ОСТ, при членуване се пишат с двойно Т:
Младост –младостта
Съвременност –съвременността
Неизбежност –неизбежността
Радост –радостта
Конкретност–конкретността
ДВОЙНО Н (НН)
Прилагателно име, което в м.р. ед.ч. завършва на –НЕН, във формите си за женски, среден род и множествено число образува двойно Н:
-
странен, странна, странно, странни;
-
съвременен, съвременна, съвременно, съвременни.