СТИХОВЕТЕ НА ВАЛЕНТИН МИЛЕНОВ БР.230

79009752_2460719727508050_3856155207536738304_n

 Той е роден в .София през 1970г.Започнал да пиша стихове по време на военното си обучение за своята любима! Пише стихове за любовта и хората!  Първата му стихосбирка е Стихове в картини.Втората му стихосбирка ще излезе скоро „Моят Живот“ в стихове! Публикува  своите стихове в сайта за лично творчество Откровени.

В нощния  атлас

Като приятел стар ме среща вечерта.
Една луна,
добра и нежна,
до моите колене
с вързоп от детски спомени присяда.
Звездите се оглеждат в реката.
Светулките блуждаят из тревите
и надничат в очите ми да видят
изпепелена ли е обичта,
родена в детството!
Светът е спрял дъха си
в спокойните води на тишината
и в нощния атлас
земята и небето
разговарят в диалог.

Роден дом

Тук младостта ми е узряла,
тук се разлисти моят май!
Това бе моето начало
и нека бъде моят край…
 
Тук топла радост и безбрежност
изпитва звънкият покой
и чувствам с цялата си нежност,
че той ме среща като свой.
 
Това е моят свят реален,
от проста обич сътворен,
и радостен или печален,
е свят от детството роден…
 
И той в сърцето ми живее
с птичи зов и слънчев смях,
с щурче, което в мене пее
и с песни дето не изпях…
 
Но милост няма аз да прося!
В низина или на връх,
аз своят свят до края ще нося,
докато има в мене дъх.

Залез

Тъмна дреха залезът облече.
Нощ приижда тъмна като рог.
Няма я луната да наднича
над баирите с поглед строг.

 

Лист отронен вятърът подгоня,
на къде го носи дявол знай!
Има си природата закони
и началото си има край.
 
Глъхне залезът и пак се ражда
над горите есенна печал.
Мълчаливо в мене се обажда
стара болка и нелепа жал!
представя Мария Герасова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *