Винаги съм се чувствал щастлив, когато съм разбирал, че съм на мястото си . Тези щастливи мигове са били много редки. Когато си задавам въпроса, защо това е така, разбирам ,че съм искал, да създам покой в бързо течаща планинска река. Нека забавя движението и поспра на брега на тази река. Искам да си отговоря . Понятието да бъдеш на местото си , ми задава въпроси . От какво и кое в мен е така щастливо , че да чуства, че това е така. От знанието ,че съм аз, самия в себе си, или от това, че тялото ми е в безопасност в тази среда , защото съм зад шума на тази среда. в която се намирам. Определено, тези понятия наистина са с многобройни отговори. Те следват силното течение. Ако добре програмиран компютър ,започне да отговаря на предполагаемите възможности ,тогава нашата мисъл ще се намери в състоянието на пропадащ човек в планински бурен водопад. Имам нуждата от неподвижност. В стая съм пред огледало. Съзерцавам в него тялото на човека, който стои пред мен. Размерите на моето тяло ме успокояват. Разглеждам неговите форми. Чувствам се вече защитен . Спокойствие и тишина се излъчва от него. Разбирам , че то е всичко друго, но не и хаос. За разлика от мисъл – формите в ума , които изискват внимание и подражание. Мисловно се разделям с ума ми и влизам в моето физическо тяло. Приближавам се до пространството на изглеждащите малки неща. Те са необятни защото мога да ги видя заедно , но са цялата вселена. Нужен ми е транспорт. Формата на малка искра е много подходяща. Тя универсално се вмества навсякъде . Вече съм искра. От тази позиция погледа към идеите за загубено или голямо самочувствие или непрекъснато самоопределение нямат никакъв смисъл. Продължавам напред. Обзема ме спокойствие. Тревогата от заливащата ме информация е затихнала. Намирам се в златно пространство. Течното злато на духа, тотално провежда чувството ,че съм Аз. Това което ме заобикаля е пространство, което ме обича. Няма нужда да бъда каквото и да е. Просто съм аз със много възможности около мен. Виждам други искри ,които са част от това пространство. Те също като мен имат различни възможности, да бъдат това което изберат. Има ред ,който ръководи избора на възможностите. Мога да реша какво да бъда , но трябва да завърша това което съм започнал, до края на неговите възможности. Може би тогава ще променя. Не бързам . Радвам се на покоя. Това е мига когато съм на моето място. Мига на тишината в мен. Покой. Няма време . Винаги съм бил тук. Това за жалост е само кратък миг. Закона на реда ме подканва да продължа. Трябва да завърша това, което съм започнал, да правя. Казва се, до пълното изчерпване на възможностите. Поглеждам през отворените ми очи. Шума на падащия бурен планински водопад отново ме оглушава. Сега той е като дъждовна вода стичаща се по предното стъкло на колата ми. Дъждовен ден е . Чистачките системно почистват водата. Погледа следи за посоката на движение на колата. Пътят е красив. Настъпила е есен. Охра и жълто е оцветило крайпътните дървета. На фона на сивите облаци те са ослепително златни.Тома Ненов
Послеслов: Тома Ненов е скулптур и когато ми каза, може ли да ти изпратя един мой разказ, да си призная останах малко изненадана. Но като го прочетох силно се развълнувах. Един човек, творец, разкрива своите чувства и вътреши преживявания на духа. Своите мисли и чувства, мислите на чоекът, превърнал се в искра и литнал в необятното пространство, за да се слее с другите искри, които са част от това пространство.
