Представяме ви първа част на материала, представящ 10 емблематични български моста, по които задължително трябва да преминете. Връзка към втора част ще намерите в край на този текст.

Всички знаем, че едно от най-старите инженерни изобретения на човечеството са именно мостовете. Колко на брой са те в България е трудно да кажем с точност, но със сигурност в родината ни има много стари и много красиви от тях.

Ще ви отведем на мислена разходка, минавайки по 5 български моста, придружена от история, местни легенди и предания. На вас предлагаме приключението ви да започне именно от тях, а накъде ще ви отведе – решавате вие.

Атеренският мост

Над река Армира в Източните Родопи и съвсем близо до Ивайловград се намира Атеренски мост. Представляващ средновековна каменна постройка, мостът е обявен за археологически паметник на културата с местно значение. Използва се за пешеходен преход към крепост „Лютица“, издигната още преди създаването на Първото българско царство. Мостът е изграден от плочести камъни с хоросанова спойка и е изключително красив. Южното му рамо дълго време е било разрушено от реката, но днес е напълно възстановен. Съвсем близо до него се намира и едно от-най приятните места за пикник в района – Големият гьол, така че спокойно може да отдъхнете от разходката си и да се заредите с нови сили за туристически преход сред природата.

Мостът на Мустафа паша

Мостът на Мустафа паша, наричан още Старият мост, е построен през 1529 г. от известния османски архитект Мимар Синан. Пресича река Марица при Свиленград и представлява каменна конструкция от 20 свода, дълъг е 300 метра и широк 6. Надписът за построяването му е изписан върху мраморна плоча и гласи:

„Този мост построи, когато бе халиф най-великият от султаните султан Сюлейман хан, син на султан Селим хан, да бъде продължител на безопасността и сигурността му техният везир Мустафа паша – бог да го покровителства за това, което създава. И то бе най-дълготрайното негово добро дело през годината, на дата на която стана едно вечно добро дело“.

 Интересни легендаи се разказват около историята и построяването на моста. Една от тях е, че Султан Сюлейман I, възхитен от красотата му, помолил везира Мустафа паша (по чието нареждане е построен мостът) да го откупи от него и да стане негова собственост. В противен случай се заканил да свали Мустафа паша от поста му и да го изгони. Везирът не се съгласил и тъй като не виждал друг изход от ситуацията още същата нощ се самоубил. Невъзможността мостът да стане собственост на султана го ядосала толкова много, че той проклел първия човек, който мине по него да загуби най-свидното си. Мълвата се разнесла из града и дълго време никой не преминал по каменната постройка. Сломен от обезсмисленото дело на сина му, бащата на Мустафа паша решава да премине пръв през моста, тъй като нямало какво да губи след смъртта на сина си. И така потокът от хора тръгнал да се движи по моста и до ден днешен никога не спира.

Стамболовият мост

Стамболовият мост в град Велико Търново е връзката между града и хълма Света гора. Кръстен на родения там български политик и революционер Стефан Стамболов, емблематичният метален мост е построен през периода на българското освобождение. Строежът му започва през 1892 г., но има спорове по отношение на това кога точно е пуснат в експлоатация.

Едно знаем със сигурност – това е първата голяма проява на модерното европейско строене на мостове в България. В строежа му взимат участие италиански, белгийски и български специалисти, а търновският майстор-строител Стоян Герганов изработва специална дървена конструкция за изграждането му. Някога по моста са се движили коли, а днес той е изцяло пешеходна зона. Минавайки по него навсякъде около вас ще се разкрие величествена панорамна гледка, която ще ви потопи в атмосферата на града и ще ви остави безмълвни. Мостът разкрива гледки към къщите на Велико Търново, хълмът Света гора, художествената галерия и паметникът на Асеневци.

Покритият мост в Ловеч

Над река Осъм в град Ловеч се намира единственият по рода си покрит мост на Балканския полуостров, превърнал се в символ на града. Още три са покритите такива в Европа, а именно мостът в Люцерн, Флоренция и Ерфурт. Ловешкият мост е построен от българския строител Никола Фичев, известен още като Колю Фичето. Той започва строежа през 1874 г. и го завършва през зимата на 1876 г. Основите са направени от камък, а останалата част от него е изградена от дърво. Още в самото начало идеята на моста е да бъде покрит, а вътре да са поместени търговски и занаятчийски дюкяни, които да обслужват местното население.

Първоначалната представа за вида на моста е напълно осъществена, а украсата от четири скулптурни фигури – тояга с топуз, лъв, двуглав орел и женски бюст, придават допълнителен разкош на постройката. Днес от тях е запазена единствено фигурата на лъва. През август месец 1925 г. мостът изгаря в пожар почти до основи. Малко след това на негово място е построен покрит железобетонен покрит мост, който по-късно е преустроен с цел максимално да се доближи до автентичният покрит мост на Колю Фичето.  Мостът свързва новата част на града със старата част – архитектурно-историческия резерват Вароша.

Дяволският мост

На един приказно живописен пролом се издига Дяволският мост. Построен на река Арда, той се намира съвсем близо до град Ардино. Оставя у всекиго респект и безмълвие не само заради името си, но и заради внушителните си размери – дълъг е 56 метра и широк близо 4 метра. С полукръгли отводи за оттичане на водата, мостът е трисводест, а върху централния му свод е открит малък хексагон, гравиран с „печата на Соломон“. По заповед на султан Селим I, Дяволският мост е строен през XVI век в рамките на три години, а изключително здравата му конструкция никога не е налагала преустройство или допълнително укрепване.

През 1894 г. е обявен за паметник на културата заради средновековното строителско майсторство, с което е направен. Любопитно е, че няма точен отговор на въпроса защо мостът се нарича по този начин. Няколко легенди разказват за различни предположения, даващи наименованието му, но те носят единствено догадки за произхода на името му. Една от най-популярните разказва как на една от скалите на моста личи стъпката на Дявола, а друга, че заради горите около него, мястото било опасно средище на разбойници. Дяволският мост е изпълнен с мистична красота, заобиколен от красива природа и внушителни гледки.