В древните хроники на Тракия реката със сегашното име Марица е била най-впечатляващото нещо в тази част но полуострова-между Родопите,

Хемус и Странджа.Грамадна e бавна река,която нямало с какво да се премине в пролетното си пълноводие освен със сал или лодка.А в съчетание с многото хълмове в пловдивското поле направо е спирала дъха на виждащите я за първи път.Това е причината да бъде най-описваната река на Балканите от хилядолетия насам.

Най-старото име на Марица е Хеброс,което на тракийски означавало „козел“.Марица е спомената още в първата половина на VI век от Алексей.

Той я нарича  „най-хубавата от реките“, Херодот я нарича „големият Хеброс“,Овидий- „свещеният Хеброс“,а Лукиан- „най-голямата река“.

В 1153 година арабския географ и историк Ал Идриси пише,че реката е имала много имена: Хебър,Хеброс влажен, мокър ,вода/ ,Евър, Еврос, Мерич,Марич,Мерис/река към морето/.Променя името си на Марица /със старотракийски корен е и означава блато,езеро,голяма вода/,защото в нея се вливат много други реки и става голяма,пълна река.Става велика!

Според други сегашното име на реката е славянско и е споменато за пръв път от летописците през XII век.

По време на античността реката е била почитана,като божество,което е изобразявано на монети.Има запазени нумизматични находки,на които Марица е представена като мъж с брада,който се е опрял на скали.Това е било знак за плодородието,което е носела реката в региона.На главата на мъжа е имало поставена корона, а около него са били изобразени житни класове.

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най