В България започват да се правят все повече изследвания във връзка с половото равенство8 . Интересно социалнопсихологическо изследване (проведено по това време с 500 млади българи – момичета и момчета студенти) извежда следните резулатати: Жените са високо амбициозни, активни, разглеждат себе си наравно с мъжете. Мъжката част от изследването е по-пасивна по отношение на кариера, позиция, издигане. Те наблягат основно на традиционната роля на мъжа в семейството. Момичетата студентки изразяват по-прогресивни, модерни възгледи, силно „за” полово раванство в името на по-добро , пощастливо семейство и общество, крепящо се на него9 . Друго социалнописхологическо изследване на тема „Ролята на децата в източноевропейското семейство” посочва нагласите към полови роли, брак и деца в седем източноевропейски държави – Българи, Чехия, Източна Германия, Унгария, Полша, Русия и Словения, използвайки информации от 1994 г. Резултатите показват, че България и Унгария са най-традиционните на фона на всички останали изследвани държави. Те изключително променят отношението към институцията „брак” и създаване на деца10 . Въпреки новите ветрове и посоки от ценности и поведение, в света на българката продължават да имат сериозно място семейството и децата й. Доминиращ тип семейство става нуклеарното (семейство от едно-две поколения), което води до засилване икономическите и функционалните противоречия в него. Засилва се самостоятелността на всеки член от семейството и семейната структура; семейството става все по-„отворено” на външните въздействия и опит, все по-високо е образователното равнище на 8 Динкова, М. Бракът като представа, ценност и реалност. Доклад от емпирично социологическо изследване, „АССА-М”, 1997. 9 http//www.ingentaconnect.com/contnt/rouutledg/cjys/2001.000001/art 00002 10 http//cat.inist.fr?aMotelie=afficheN&cpsitt=16155942 9 родителите и на следващите ги генерации. Все по-чувствителни са промените в сексуалното поведение на следващите поколения11. Отслабва традиционната роля на бащата, нараства трудовата заетост на жената, стремежът й към професионална реализация. Родителският авторитет вече не е абсолютен и по-трудно се поддържа. Налице са две противоречиви тенденции в развитието на българското семейство12: от една страна, към запазване на традиционните ценности, а от друга – към промяна и по-бързо адаптиране към новите условия, които ежедневно променят неговия цялостен начин на живот и социален облик. Цялостната криза на обществото довежда до обедняване на по-голямата част от семействата. Според данни на Програмата за развитие на ООН през 1995 г. близо 4/5 от българското население живее под социалния минимум, а 2/3 под жизнения минимум. Това се отразява на качеството на отношения между партньорите, както и на предпоставките за свързване/оставане с партньора в случай на конфликти. Според резултати от проведеното от Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) емпирично-социологическо изследване за семейството и ценностната система на българина най-силно е застъпено мнението, че именно материалното състояние на семейството е определящо – 88 %. Силно уязвими и засегнати от социално-икономическите рискове са т.нар. „непълни семейства” (семейства с един родител). Започват да се наблюдават и по-чести втори бракове, живот с деца от различни бракове, „дом майка и дете”, защото лошото икономическо положение и 11 Андреев, М. Семейството като фактор на социализацията в педагогическата социология. С., НП, 1988. 12 Стоянова, К. Семейна и социална политика (проблеми, приоритети, провеждане). С., Горекс Прес, 1997. 10 безработицата не позволяват условия на спокойно и нормално отглеждане на деца, а и има много семейства с един родител след развод или смърт на единия партньор.
