ПИСАТЕЛЯТ ИВАН ВЪРБАНОВ БР.236

Снимка на профила на ИВАН ВЪРБАНОВ

                *****

Той е роден на 22 юни 1958 година в град Пазарджик. Средното си образование завършва в Икономическия техникум, сега ПГИМ, град Пазарджик,а висшето в ПУ“Паисий Хилендарски“ със специалност Българска фиология- по професия учител по БЕЛ. Пише още от ученик. Негови журналистически материали и литературни творби са печатани в различни вестници и списания: „Лъч”, „Нов живот”, „Лик”, „Нов пулс”, „Знаме”, „Метафора”, „Училищна камбана”и вестника на СБП „Словото днес“. Член е на СНБП, Клуба на дейците на културата, Дружеството на писателите и Клуба на хумористите в град Пазарджик. Автор е на три стихосбирки: „Когато дойдеш”/1999 г./ и „Лирично пиянство”/2006 г./ и „Синя любов“/2015 г./. Негови стихове са превеждани на гръцки и италиански език. През 2011 година печели първа награда в раздел „Хумор” на националния литературен конкурс „Милош Зяпков” – град Ракитово. Същата година участва в „Пирин – фолк 2011“,  като текстописец на песента на Лили Цветкова „Ех, любов“, която взема наградата на слушателите на БНР и радио Благоевград.  Негови стихотворения са четени по БНР.

≈стихове≈ 

***

≈ЛЕКОВИТО БИЛЕ≈
Под стряхата на детството поглеждам
и търся лековито биле – чудо.
Но споменът очите си навежда
и впива ги в сърце, забило лудо.
А миговете топли оживяват
в картини – шапки невидимки.
Пред погледа ми кротко се строяват 
лица от черно-бели снимки.
И глъчката през времето ме тласка
в игри на „жмичка“ и на „пускам кърпа“.
Изгубвам се в невинната ѝ ласка,
която тайнствено към тях ме дърпа.
Завръщам се по нейната пътека
в онази възраст – чиста и красива,
събудила под светлината мека
вълшебна горест и сълза щастлива.
И в люлката на моето наследство,
люлееща ме с много нежна сила
досещам се, че цялото ми  детство
е чудото на лековито биле.
≈П Р О Ш Е П Н А Т О  П Р И З Н А Н И Е≈          
                     Аз съм от тихите луди!
                     Като прегръдка внезапна.
                     Като целувка на чудо.
                     Като страст многократна.
                     Като усмивка при среща
                     Като пожара на лято.
                     Като милувка гореща.
                     Като отблясък на злато.
                     Като извор прохладен.
                     Като вопъл и ласка.
                     Желая те жаден,
                     без грим и без маска!
                     И дори не умувам.
                     Ти недей ми се чуди.
                     Аз по тебе лудувам!
                     Аз съм от тихите луди!!! 
 подготви Мария Герасова

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *