Неизменна част от всяка война са жестоките битки, стратегическите грешки, малодушието и пренебрежителността. Тя обаче е свързана и с изключителната личност на обикновения войник – онзи с чисто сърце, силна воля и желание за победа над врага.

По времето на Руско-турската освободителна война (1877-78) над 60 000 войници, главнокомандващи и цивилни от различни националности споделят една и съща съдба. Те биват тежко ранени и живота им е изложен на опасност във времена, когато за медицината нито има време, нито условия за развитие по нашите земи.

През онази епоха не са познати антисептични методи, не са се извършвали операции под упойка и най-честото медицинско решение е било ампутация, особено когато говорим за бойното поле. Природната медицина, макар доказана в ежедневието на хората, няма как да бъде прилагана в суровите условия на войната.

Именно по времето на Руско-турската война за пръв път в международен мащаб се появява нова медицинска организация, чиято цел е грижата за болните, независимо от техния статут. Тази организация е Руският червен кръст, ръководен лично от императрица Мария Александровна.

Няколко месеца след избухването на Освободителната война, негови представители пристигат във военните лагери на руската армия, разположени в Плевенско. След оглед на ситуацията и преценка на нейната сложност, император Александър II кани един от най-утвърдените руски лекари по това време да организира и осигурява необходимата медицинска помощ на населението. Този лекар е проф. Николай Иванович Пирогов.

По това време той вече е на 67 години, международно признат хирург, осъществил революционни открития в сферата на медицината. Едно от постиженията му е  прилагането на етерна наркоза – упояване на пациента с цел той да не изпитва болка по време на хирургична манипулация. Първият опит лекарят прави върху себе си, а след това провежда стотици операции с този метод на бойното поле по време на Кавказката и Кримската война (1853-56).

https://bulgarianhistory.org/pirogov/