ТРЯБВА ДА ГИ СЪХРАНИМ

Есе

Да, красив е живота, но времето, времето…На къде сме тръгнали и вървим ли, вървим. Вървим към бъдещето. А то къде е? Можем ли да си отговорим на този въпрос. Навярно не. Но отговорът е един. Там, където е нашето вечно пристанище.Там, откъдето няма да ес върнем в това си тяло.
Сега живеем на земята,която ни дава своите блага. Дава ни, нали? А какво й даваме ние?Оголихме я цялата.Изсякохме горите й,пресушихме езерата й, натровихме я с нашата нечиста мисъл и действия. А какви са нашите дейсвия? Войни, бунтове, убийства, грабежи, катастрофи, наркомания
и още, още…И като отговор на всичко това, разбунтувахме природата. Тя ни отвръща със същото. Ние я унищожаваме и тя ни причинява същото.Ето ти примерът: Гръм паднал някъде и убил човек“.Някой се подхлъзнал и се удавил в язовира, Наводнения, пожари градушки“ Нима това не са следствия от нашите действия! Натровихме въздуха около нас. Вече не можем да дишаме. Замисляме ли се накъде отиваме? И пак стигаме: „Да променим съзнанието си и то незабавно! Да мислим преди да предприемем всяко действие. И най- вече за добро. А какво значи за добро? Отговорът е : „Да не пречим на другите.Да се научим да мислим правилно.Любовта и Истината да станат наша градивна единица и да станем еталон на подражание, на който всеки да се възхищава и да се замисли.“ Ето, това ни е нужно. Нима тази ПАНДЕМИЯ не е следствие на нашите мисли и дела? Тя е един материализиран вирус, който ни дебне на всяка крачка.Всява Страх и Ужас в нас. Страхът, който се таи в нас, за да не ни сполети най- лошото. Да си отидем от този свят. Светът е един с хилядите му обитатели. Едните видими, другите невидими за нашето око. Но трябва да преобразим този свят. Ние сами решаваме. Дали да живеем в този комар или в СВЕТЛИНА? Ако ли не, ние се самоунищожаваме и загиваме. Животът и здравето са най- скъпи и трябва да ги съхраним!