Демони, демонични духове или демонизирани: какво се появява в ума ви, когато чуете тези думи? Зли, злонамерени, свръхестествени духове, които причиняват страдание и ужас. И определено никой не би искал да се занимава с тях.

Но какво да кажем, че преди много векове говоренето на „демони“ или по-скоро за „демони“ изобщо не беше лошо. Напротив, в Древна Гърция демоните са били разбирани като божествени образувания, покровители на индивиди, покровители на региони или духовни същества, произтичащи от душите на смели хора, живели в Златния век. Древният автор Хезиод пише в своите „Произведения и дни“ (стихове 121 -123 на):

„И те [= Златното поколение на човечеството] се наричат ​​чисти духове [т.е. демони], които живеят на земята и са любезни, избавящи се от вреда и пазители на смъртни хора; защото те се скитат навсякъде по земята, облечени в мъгла и бдят над присъдите и жестоките дела, даряващи богатство; за това кралско право те също получиха ”

Най-добрият начин да разгледаме какви са били древните демони, е самият произход на думата, нейната етимология. Всъщност според този речник „демонът“ идва от гръцки „daimon“, означаващ „божество, божествена сила; по-малък бог; водач, дух на божество ”(понякога включващи души на мъртвите); От своя страна, думата се получава от глагол, който означава „да разделяме или разпределяме съдби“. И така, първоначалният смисъл се свързваше със съдбата, дадена на всеки човек.

Демоните не са били божества, но представлявали междинен етап между богове и смъртни. Те приличат на латински Numina ( Numen in Singular). Демоните не са непременно образувания. Те биха могли да се позовават на божествени енергии или състояние на ума и други качества.

„Даймонион“ на Сократ и гроба на Джим Морисън

Идеята, че демонът по някакъв начин е енергия, вдъхновяваща индивида, е най-добре уловена по начина, по който Сократ спори за желанието му да увещава своите съграждани:

„Може би може да ви се стори странно да ходя и да се намесвам в делата на други хора, за да давам съвет насаме, но не се осмелявайте да дойдете пред вашето събрание и да съветвате държавата. Но причината за това, както сте ме чували да казвам много пъти и на места, е, че нещо божествено и духовно [„демонично“ в оригиналния текст] идва при мен… “ (Платон, Сократ извинение: 31c.d.)

Това, което Сократ отчете като божествен глас, „даймонионът“ („демонът“), който говореше с него, беше използван от неговите прокурори срещу него. Сократ беше обвинен, че въвежда „нови демони“ и по този начин се стреми да замени установените богове, както авторът Ксенофон съобщава:

Всъщност бе станало известно, че Сократ твърди, че се ръководи от „божеството:“ според мен от това твърдение възникна обвинението за въвеждане на странни божества. (Xenophon, Memorabilia 1.1.2)

Сократ беше философ, който беше наясно с факта, че мъдростта е божествена и поради тази причина той искаше да покаже точно, че това, което знае, е дар, даден от сили, които рационалният ум не винаги може да улови. Подобен е случаят с художниците. Много векове след Сократ, Джим Морисън, голямата рок звезда умира. Това, което ги свързва, е фактът, че на гроба на Морисън има бронзова плоча със следния надпис: ΚΑΤΑ ΤΟΝ ΔΑΙΜΟΝΑ ΕΑΥΤΟΥ.

Плаката е поставена от бащата на Морисън, след като се консултира с професор по древногръцки език. Обикновено се превежда като „вярно на собствения му дух“ или „според собствения му демон. „

Демонизацията на демона

Така че, във всяка творческа и духовна сила има демон. Понякога това може да ни вдъхнови, понякога въпреки че може да ни консумира. Във всички случаи той е мощен и изниква от невижданите енергии на природата.

Е, изглежда, че християнството не е подкрепило концепцията на демон. Силите извън осветените от църквата изглеждат зли и затова трябва да бъдат прогонени. Това е нещо, което вече видяхме в неотдавнашната ни статия за Пентаграма , а именно как символ на добрата магия и плодородие стана представител на злото.

Как „демоните“ или „демоните“ са били насилвани от новата религия, най-добре показва този откъс от Новия Завет, открит в Евангелието на Матей:

„Когато пристигна от другата страна в района на Гадарените, двама обладани от демони мъже, идващи от гробниците, го посрещнаха. Те бяха толкова насилни, че никой не можеше да мине по този начин. „Какво искаш с нас, Сине Божий?“ – извикаха те. „Дойдохте ли тук, за да ни измъчвате преди определеното време?“ На известно разстояние от тях се хранеше голямо стадо свине. Демоните умолявали Исус: „Ако ни прогоните, изпратете ни в стадото прасета“. Той им каза: „Идете!“ И така, те излязоха и влязоха в прасетата, а цялото стадо се втурна надолу по стръмния бряг в езерото и умря във водата.

Демоните не са добре дошли

Имайте предвид, че в оригиналния текст на древногръцката няма разлика между „демон“ или „даймон“ и „демон“. Това е една-единствена дума. Това означава, че терминът, който концепцията, която Древният свят от векове използва положително, сега е натоварена с отрицателна интерпретация. Както е посочено в следния пасаж:

„Християнството демонизира всички духове, не се допускат компромиси. Да бъдеш християнин означава да отричаш други конкуриращи се духове; да не го направя беше грях; цената: изгаряне в Ада. Тъй като християнството се превърна в световна сила, тази доктрина се пренасяше по цялата земя. Хората бяха научени, че духовете, от които почитаха по-рано, всъщност ги подмамиха и заблудиха. Църквата не отрече духовете да предоставят благосклонност, но интерпретира тези дарове като съдържащи измамни скрити разходи: адски огън и проклятие. “ (В Енциклопедията на духовете: Крайното ръководство за магията на феите, гениите, демоните, призраците, боговете и богините на Джудика Илис)

Демони срещу демони

Тъй като позоваването на демоните е осеяно с негативни конотации, изглежда е необходимо да се направи разлика между злонамерените и доброжелателните същества. Първите са след това „демоните“, а вторите „демони“ (понякога също така наричани „Dæmons“). Демоните са субекти, които жадуват за повече енергия, угощавайки се със своите жертви.  

ФАКТЪТ, ЧЕ ДЕМОНИЗИРАНЕТО НА ТЕРМИНА „ДЕМОНИ“ Е АБСУРДНО, НЕ БИВА ДА НИ ПРЕДПАЗВА ОТ ИСТИНАТА, ЧЕ ДЕМОНИТЕ – ЗЛИ ДУХОВЕ СЪЩЕСТВУВАТ И НИКОГА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАБЪРКВАМЕ С ЧЕРНИТЕ ИЗКУСТВА И ДЕМОНОЛОГИЧНИТЕ ГРИМОАРИ. 

И все пак трябва да имаме предвид, че и двете думи имат един и същ произход и няма нищо присъщо зло в използването на думата „демон“ вместо „демон“ или „даймон“. Въпреки това, предвид злоупотребата с термина, правописът „демон“ или „даймон“ е по-малко зареден с негативност.  

авторизиран превод Мария Герасова