Ти си това, което мислиш
-Кой съм аз? – попитало момче един старец.
-Ти си това, което мислиш – отвърнал старецът. – Ще ти го обясня с приказка: Една вечер в полумрака на улицата можело да се видят силуетите на двама души, които се прегръщат.
„Това са майка и татко” – мисли си детето.
„Това са двама влюбени” – мисли девойка, която мечтае за любов.
„Това са приятели, които не са се срещали дълго време” – мисли човекът, който се чувства самотен.
„Това са двама търговци, сключили добра сделка” – мисли алчният за пари.
„Родител прегръща детето си, което се е завърнало у дома след дълго странстване” – мисли майката.
„Това са двама, които се борят до смърт” – мисли убиецът.
„Кой ги знае защо се прегръщат?” – мисли безчувственият човек.
-Всеки мисли нещо, – завършил старецът – в зависимост от това кой е и какво носи в себе си.
Проникни в мислите си и ще можеш да кажеш за себе си повече от всеки друг.
Интелектът и сърцето
Имало двама просяци, които живеели извън някакво село. Единият бил сляп, а другият нямал крака. Един ден гората до селото, в която живеели просяците, се запалила. Тези просяци, разбира се, били конкуренти – с една и съща професия, просещи от едни и същи хора – и непрестанно били ядосани един на друг. Те били врагове, а не приятели.Когато гората се запалила, онези двама просяци се замислили за момент. Те били врагове, дори и не си говорили, но това бил извънреден случай. Слепият казал на онзи, който нямал крака:
– Сега единственият начин да избягаме е като седнеш на раменете ми; използвай моите крака, а аз ще използвам очите ти. Това е единственият начин да се спасим.
Другият веднага го разбрал. Нямало проблеми. Безкракият не би могъл да се измъкне; за него било невъзможно да прекоси гората – тя цялата била в пламъци. Той можел по малко да се движи, но това нямало да помогне. Трябвало да се излезе, и то много бързо да се излезе. Слепият също бил сигурен, че не може да се измъкне. Той не знаел къде е огънят, къде е пътят, къде дърветата горят и къде не. Сляп човек… той би се загубил. Но и двамата били интелигентни хора. Те прекратили враждата, станали приятели и спасили живота си.
Това е една източна притча. Тя е за интелекта и сърцето. Тя няма нищо общо с просяците, а се отнася за теб. Тя няма нищо общо с гората, която се е запалила, а с теб – защото ти си обхванат от пожар. Във всеки момент гориш, страдаш, обзет си от нещастие, от мъка. Сам, твоят интелект е сляп. Той има крака, може да тича, да се движи бързо, но тъй като е сляп, не може да избере правилната посока, в която да се движи. И непрекъснато ще се спъва, ще пада, ще се наранява и ще чувства живота си безсмислен. Интелектуалците по цял свят казват: „Животът е безсмислен“.
Причината животът да им изглежда безсмислен е, че слепият интелект се опитва да види светлината. Това е невъзможно.
В теб има сърце, което вижда, чувства, но което няма крака; то не може да тича. То си остава там, където е, тупти, чака… някой ден интелектът ще разбере и ще е в състояние да използва очите на сърцето.
Когато казвам думата упование, имам предвид очите на сърцето.
А когато казвам съмнение, имам предвид краката на твоя интелект.
Двете заедно могат да се измъкнат от пожара, в това няма никакъв проблем. Но помни, интелектът трябва да приеме сърцето да се качи на раменете му. То не може иначе. Сърцето няма крака, а само очи, и интелектът трябва да слуша сърцето и да следва насоките му.
„За смелостта”, Ошо
Хорското мнение
Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали по работа из селото. Бащата казал:
– Сине, ти се качи на коня, а аз ще повървя.
Като ги видели, селяните рекли:
– Ей, гледай какъв син – баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а синът ходел. Селяните рекли:
– Какъв баща е този, дето оставя детето си да ходи пеша, а пък той язди!
На третия ден и двамата се качили на коня. Селяните:
– Брей, нямат милост тези, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и бащата, и синът, тръгнали да вървят пеша, водейки коня. А селяните:
– Хахаха, гледай какви глупаци само! Кон имат – пеша ходят! Хахаха…
На следващия ден, от притеснение какво ще направят този път, конят умрял. Тогава бащата рекъл на сина си:
– Виждаш ли сине, какво се случи? Помни, че ако постоянно слушаш какво говорят хората – и ти ще свършиш като коня!
Легенда за Марица, Арда и Тунджа
Марица, Арда и Тунджа били три сестри. Първата била доведена, втората заварена, а третата била природена. Трите момичета се карали коя е по-хубава, по-работна и по-добра. Всеки ден в дома имало сръдни и спорове. Накрая родителите много се ядосали и ги прокълнали. Сбъднало се родителското проклятие и девойките се превърнали в три реки, но пак не се погаждали. Почнали да спорят коя от тях е най-бърза и пак всеки ден нямало мир.
Решили веднъж да сторят облог – да тръгнат към морето, да преспят в град Одрин, а на заранта да се надпреварват и която стигне първа, да бъде призната за победителка. Така смятали да сложат край на споровете си. Само че имало уговорка, която първа се събуди, да събуди и другите, та да тръгнат заедно към морето.
Най-малката сестра – Тунджа – била и най-хитра. Тя не заспала през нощта, но когато пропели петлите, не събудила другите, а се устремила сама по пътя към морето. След час се събудила втората сестра – Арда. Видяла тя, че малката сестра ги е измамила, събудила бързо най-голямата сестра – Марица. Двете много се ядосали и прокълнали измамницата. Нарекли в клетвата си Тунджа да минава през планини и гори, път да им отваря през камънаци и храсталаци.
Така и станало. Виела Тунджа между скали, прекосявала гори и когато двете по-стари сестри се втурнали след нея, пътят им бил проправен от лудетината. Те бързо я застигнали. Събрали се в една река и така заедно тръгнали към морето. Затова сега след Одрин тече една река – Марица.
Легенда за съзвездие Риби
Това съзвездие, последно в зодиака, се свързва с гръцката легенда за Афродита, богинята на красотата и нейния син Ерос, богът на любовта. Те двамата се разхождали един ден по реката, когато изведнъж от нея изскочил Тайфун, възнамерявайки да ги нападне. Тайфун бил ужасен. Той се идентифицирал или като плод на Гея и Тартарос, или на Хера и Кронос. Без значение какъв бил произходът му, Тайфун бил силен като титан. Той бил висок до небесата и от очите му хвърчели искри. Вместо пръсти, той имал сто драконови глави, които се показвали от ръцете му.
Никой от живеещите на Олимп не можел да го победи сам. Всичко, което успявали да направят, било да избягат, превръщайки се в някакво животно. Афродита и Ерос постъпили по същия начин, превърнали се в риби, гмурнали се в реката, където две риби им помогнали да се скрият. Рибите били поставени на небето, за да отбележат деня, в който красотата и любовта били спасени.
предоставил: Петър Атанасов
тагове: притчи, легенди