На един остров живеели всички чувства – ЩАСТИЕТО, ТЪГАТА, СПОСОБНОСТТА, сред тях била и ЛЮБОВТА. Скоро обявили, че островът ще бъде потопен и чувствата трябва да се спасят, като отплават надалеч с кораби. Всички си тръгнали. Само ЛЮБОВТА останала. Когато островът започнал да се скрива под водата, ЛЮБОВТА решила да повика помощ за себе си.
БОГАТСТВОТО, минавайки наблизо се приближило към ЛЮБОВТА с великолепен кораб. ЛЮБОВТА му казала:
– БОГАТСТВО, можеш ли да ме вземеш със себе си?
-Не, не мога, защото имам много пари, злато и скъпоценности на кораба, няма място за теб – ЛЮБОВ.
ЛЮБОВТА решила да извика ГОРДОСТТА, която плавала на близо със своя красив кораб.
–ГОРДОСТ, помогни ми, вземи ме със себе си.
-Не, мога да те взема ЛЮБОВ, ти си цялата мокра и можеш да повредиш моя изтънчен кораб.
ЛЮБОВТА, помолила ТЪГАТА:
–ТЪГА, нека да дойда с теб.
– Ооо, ЛЮБОВ, толкова съм тъжна, че имам нужда от самота.
ЩАСТИЕТО, плаваше покрай острова, но беше толкова щастливо, че изобщо не чу молбите на ЛЮБОВТА.
Изведнъж незнайно от къде един глас каза – ела ЛЮБОВ, аз ще те взема със себе си и ще ти помогна да се спасиш. Това беше един възрастен човек. ЛЮБОВТА беше толкова благодарна, признателна и изпълнена с радост, че забрави да попита нейния спасител даже за името.
Когато пристигнали на земята, старецът вече бил изчезнал.
ЛЮБОВТА не разбрала, кой е нейният спасител, решила да попита ЗНАНИЕТО:
-Кой беше този, който ми помогна?
-Това беше ВРЕМЕТО.
-ВРЕМЕТО ли? – но, защо ВРЕМЕТО ми помогна? – попитала ЛЮБОВТА.
ЗНАНИЕТО се усмихна мъдро и отговори:
-Помогна ти, защото само ВРЕМЕТО е способно да разбере, колко важна и необходима е ЛЮБОВТА в живота на хората.