Всяко хоро или ръченица въздейства благотворно и оздравително върху конкретен орган от тялото.

Забелязали ли сте, че когато се хванете на хорото, бузите ви поруменяват, пулсът се учестява и се чувствате някак леки, по-здрави и сякаш летите в облаците? Изчезват лошите мисли, забравяте за депресиите и болежките си и настроението е приповдигнато, празнично.

Нашите танци и песни съдържат неповторима магия. Те въздействат върху българите по начин, по който не може да повлияе дори йогата. Българското танцово наследство е създавано, откакто ни има, върху изключително богатство от ритми. Музиколозите са преброили цели 40 неравноделни такта, върху които са построени хореографиите на нашите хора и ръченици в различните фолклорни области у нас и по света. Това е феномен в световен мащаб, който продължава да буди възторг, почуда и влюбване от пръв поглед у чужденците. „Неравноделните тактове в българската народна музика са „Осмото световно чудо“!“у казва Николай Колев, пълномощен министър в Генералното консулство на Република България в Ниш.

Изследователите медици също са провокирани от магичната сила на българските народни танци. Направени са много изследвания за благотворното им въздействие върху тонуса и общото състояние на човека и е доказано, че всяко хоро или ръченица лекува различно заболяване.

Историците пък са установили, че хорото ни е завещано от нашите изключителни предци, чиито най-голям процент гени сме наследили – траките. Всеки танц отговаря на даден орган и когато следваме даден такт на хоро или ръченица, ние лекуваве и органите си, казва пред в. „24 часа“  народната певица Поли Паскова.

Пайдушкото хоро (в размер 5/8) тонизира сърцето и лимфната система, също и зрението и помага при главоболие. То „работи“ и в честотата на любовта. За сравнение: когато човек изпитва любов, той трепти с 50 xерца. Безусловната любов на майка към дете е 150 херца, а саможертвената любов – 205 xерца. А когато изпитваме страх, трептим от 0 до 3 херца. Пайдушкото хоро повдига вибрациите на любовта, то „работи“ там, където е лимфната система.

Ганкиното хоро (в pазмер 11/16) лекува дебелото черво и хармонизира тимусната жлеза.

Елениното хоро (в размер 13/16) помага пpи пcиxически разстройства.

Дайчово, Черкезко, Варненско, Грънчарско – вcички те са в размер 9/8 и въздействат за единното съзнание.

Ръченицата (в размери 7/8 или 7/16) cъщо има много важна функция – стимулира хипофизната жлеза, защото, когато я играем, cе отделя ендорфин, който е болкоуспокояващ и е 80 пъти по-силен от морфина.

Петруниното хоро (в размер 12/16) cтимyлиpа щитовидната жлеза, гърлото и извиква чувство на състрадание.

Когато хората се хващат за ръце и започват да танцуват в кръг, чувстват особена близост и единение. А кръгът, както знаем, има особена магична сила. Когато подвикват, завладени от ритмите, се освобождават от стреса и натрупаните негативни емоции. Стресът и проблемите не се хващат на българското хоро, шегува се Поли Паскова.

Японците например отдавна релаксират след работа с фолклорната ни музика. Дори преди години японски професор българист Кенджи Тераджима доказва, че българската фолклорна музика лекува. Професорът прави експеримент в клиника с хора с една и съща диагноза и едни и същи операции. В една стая пускат родопска музика, в другата не. Оказва се, че хората, които са слушали българската музика, се чувстват емоционално по-добре и оздравяват по-бързоЧужденците усещат тази магия и научават стъпките, но не ги разбират, защото те не са в тяхното ДНК, докато на нас са ни закодирани. И понеже тази музика не се пуска достатъчно често по радиата и телевизиите, българите започнаха интуитивно да се активизират в читалища и школи, за да съхранят това богатство за поколенията.

Никаква йога и други чуждоземски методи за релаксация и хармонизиране на тялото не са ни нужни, най-здравословно е да си играем хората и да си пеем песните. Между другото приятели на „Сдружение Азбукари“ от Лос Анджелис съобщиха, че сега в Холивуд вместо аеробика играят наши народни танци, за да са във форма звездите. Те, разбира се, танцуват вариации на наши танци, защото оригиналът е много труден за тях.

Емоциите също се отразяват на вътрешните органи, затова трябва да се пазим от гняв, завист и злоба. Които, между другото, „бягат“ от нас, когато се хванем на хорото.

Самите движения вкарват положителна енергия и изхвърлят отрицателната енергия, казва пред в. „Монитор“ Александрия Стоянова, хореограф на ансамбъл „Здравец“. Ние самите не сме се сетили да изследваме това, защото, когато човек има нещо като даденост, не го цени достатъчно и през ум не му минава, че е нещо толкова специално и уникално.

На чужденците обаче им е направило впечатление, че въпреки лошата храна, въпреки стреса и недоимъка през хилядолетната ни история ние не просто сме оцелявали като велик етнос, но и сме по-здрави от други нации. Започват да ни изследват и доказват, че хората, които се занимават с български фолклор, са здрави, защото самите движения, ако са правилно изпълнени, укрепват организма. „Доказано е, че ние на практика сме оцелели на базата на нашия фолклор – казва още Александрия Стоянова. – Неравноделните ни тактове ги няма никъде другаде по света. Вярно, в Турция има размер 5/8 (типичен за „Пайдушко хоро“) и 9/8 („Дайчово хоро“), защото там има много българи. Същото е и в Гърция. Там, където наши хора са се настанили, се е добавил някакъв ритъм.

Танцът е единение. За да танцуваш, ти се хващаш за ръце с други хора. Така енергията се събира и отива нагоре или се получава от горе. „Много е хубаво да си един до друг с някого и да танцуваш. Ти не можеш да си лош човек и да танцуваш. Лека полека лошото отива на заден план, танцуващият човек се изпълва с положителни мисли. Много от хората, които играят в нашия ансамбъл, идват от работа. Виждам ги как влизат с провлачен крак, уморени, с увесен нос. И когато затанцуват, изведнъж се променят, лицата им започват да сияят, бузите им поруменяват, изпълват се с енергия.“

Направило ли ви е впечатление, че хорото се води в посока, обратна на часовниковата стрелка? Това също не е случайно. Специалисти по енергийни въздействия обясняват, че в обратната посока се получава едно специфично завихряне, което свързва играещите с енергиите, излъчвани от Космоса.

Никой не знае точния брой на българските хора и ръченици, тъй като всяка фолклорна област, град или село си имат местни хореографии, които фолклористите продължават да проучват. Не са изследвани напълно и танците в българските общности по света, които също си имат местни хореографии.

Сложните ни за изпълнение танци, над чиито стъпки чужденците леят пот с месеци, за да ги усвоят, са ни завещани от нашите предци. Много е важно те да бъдат предадени от родители на деца в автентичния им вид, за да се запази магията и здравословното им влияние върху тялото.

Много е важно също когато правим народни носии на децата ни, да не събираме оттук-оттам елементи от различни фолклорни области, само защото ни харесват, а да изработим или поръчаме възстановки на автентични костюми от областта, от която са нашите корени. Да изберем типичните за нашия край шевици, риза, връхна дреха, украса на главата и т.н. Известно е, че сложните плетеници на нашите шевици не са случайни, в тях са закодирани вековните стремежи на българките те и семействата им да са здрави, весели и успешни. Шевиците също доказано крият особена сила на въздействие.

Не е необходимо да се влагат много средства за изработката на автентичен костюм от специалисти. Веднъж изработен, един костюм може да се завещава като най-скъпо наследство и да се предава от баба или прабаба, съответно от дядо или прадядо на внуче. Затова трябва да се съхранява особено грижливо, като най-голяма ценност.

За това може да вземем пример от каракачаните. Те обличат децата си в своите носии още когато проходят и ги водят на събори на общността си. Учат ги на техните танци от малки. При тях е традиция по-възрастните и опитни жени да изработват автентични каракачански костюми от главата до петите. Когато децата навършат 18 години, им се прави женска/мъжка носия като част от чеиза. Една женска носия се прави на ръка за около 4 месеца работа всеки ден и се съхранява грижливо увита в памучно платно в ракла. Вади се само по празници. Когато жените и мъжете остаряват, внуците им наследяват носиите.

https://azbukari.org/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D1%81-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0/?fbclid=IwAR2EdvDsZqYO_PxRSYH3PshAopdua6UPSgDo7BjtfvKOdpmKCZUEg2He09k