ВЕСЕЛ ГРЪМОТРЪН
ПЪК ДА МУ МИСЛЯТ!
–Ей.Защо си тъй кахърен, мой човек? Гимиите ли ти са потънали?
– Как да не съм кахърен? Булката кривнала, па ела да видиш!
– Какво да видя, Димка?
– Какво ли! Ами хванах ги дибюдис голи, на наща спалня.
– Как тъй?
– Ами, тъй. Представяш ли си ква наглос, пък баш в къщи.
– С кой бе?
– Ами с Павката, нали го знаеш? Дето се шляе като муха без лава по улиците.
– За него къща няма ли си?
– Май си няма, щом ходи по чуждите.
– Е хей… Да му се наслаждаваш на завалията.
– Ум си няма, горкия! Май, умът му паднал в гащите.
– Как в гащите?
– Ами тъй. Все при чуждите булки ходи.
– Нали си има, булка?
– Има, няма, той си знае своето. Знаеш, едно магаре свикнало ли е да реве, се си реве.
– Аха… Хем реве, хем бере.
– Какво бере, бре Димка?
– Бере в чуждото лозе.
– Тъй, тъй. Брат ми.
– А ти не го ли натупа едно хубаво, та да види къде се е наврял?
– И да го натупам и да не, той си знае своето.
– Значи, тъй ще го оставиш?
– Намислил съм друго. Па нека тогава да се оплаква на арменския поп.
– Казвай, казвай!
– Ще го хвана някой ден, без да очаква. Ще го съблека дибюдис гол и ще го разкарвам из мегдана.
– Виж, това ми харесва.
– Чакай, чакай да довърша! Ще взема касетофона и ще му пусна кючеци. Тогава нека се кълчи.
– Страхотна картинка, брат!
– Хем ще се кълчи, хем ще му доведа селското магаре Марко. Да го подгони из мегдана, па тогава да види как се ходи по чужди булки.
– За смях ще стани пред цялото село, Димка.
– Тъй му се пада. Има си такава засукана булка, а на чуждите налита.
– Какво се чудиш? Такива времена настанаха, та никой не ти мисли за морал. Не се знае, кой при кого ходи. Кое е чуждо, кое е твое.
– Май, повече на чуждото налита?
– Нали знаеш, чуждата кокошка е ярка. Па е по- сладка.
– Хъ. Каква ти ярка? Пак си е кокошка. Да не е по- различна?
– Да, ама за него е по- различна. Щом като търси другите.
– Ще го пипна аз!Па нека да го видя тогаз, на кого ще налита… Не се ли види на кво мяза.
– Направи го, брат, направи го! На таквиз като него, така им се пада! Дето развалят чуждите семействата. Семейството е голяма работа. То трябва да се тачи! Мъжът трябва да е за пример на децата.
– Тъй, тъй. На какво е заприличало? Любов, хм. Любовта трябва да е в семейството. Другото какво е? Не е ли проституция? Все едно даваш тялото си под наем.
– Ей, ей, по- тихо, че ако те чуят другите!
– Какво, като ме чуят. Не е ли вярно? На всяка крачка ги засичам. Като Павката.
– До къде стигнахме! Затова са толкова много разводите.
– Тъй е, я… Хората се женят вече по сметка, а любовта хич я няма. И да я търсят, няма да я намерят. Да са мислили навремето, като са се женили.
– Затова и децата тръгнаха по улиците. Защото я няма любовта. И я търсят там сред дим от цигари и наркотици. Сред безразборен секс.
– Да, да. Тъй е. И абортите станаха толкова много, че не могат да се преброят. И после…
– И после, не можели да имат деца.
– Ох, стана ми тъжно на душата, като си помисля.
– Тъй е, брат. Ако не се вземат от поука, се ще е така. Пък животът им бил виновен…
– Хайде, сега. Остани си със здраве! Пък да му мислят!
писателят сатирик Весела Будилкова
28.08.2014- 11,37ч. Четвъртък
