ИВАЙЛО МАРИНОВ
Е роден е в град Плевен на 24 март 1968 година,.в семейството на социално слаби родители, с четири деца, а той е най- големият.
Завършва основното си образование в село Байкал, в пансион Обича да пее и да слуша музика, независимо каква, освен опера.
На 16 години заболява тежко, когато е още подвижен. На 18 години болестта обзема цялото му тяло и се движи трудно, с много болки и мъки.
С изминалите години, болестта го поваля на легло, но болките не спират, те са постоянни.Когато ставаха много силни започва да пее и да слуша музика.Опитва се да пише стихове, и често са несполучливи често късате тетрадката.Болестта го обзема напълно . Изкривяват се краката му и по- късно стават неподвижни. Изкривяват се и пръстите на ръцете,а дясната му ръка е неподвижна. .
Не знаел, че има социална мрежа.Но Бисерка Боева го включва във фейсбук. Започва да влиза постоянно и това го забавлява.
И решава,че ще успее да пише.И така започва да пише за любовта,която е далеч от него, за всичко, което го вълнува..
♥СТИХОВЕ♥
РАЯТ НА ЗЕМЯТА
Трудно ли е да забележиш.
Чудесата на земята.
Които случват се около нас.
Раят е тук на земята.
Възхищавайки се и сме щастливи.
Природата сътворила е приказни чудеса.
Те може да са мънички и толкова простички.
Забележиш ли ги, ще ги помниш до край.
Не се затваряйте в самотата.
Недей избягай от тази суматоха.
Недей да плачеш изхвърли от душата си тежестта и умората живота изпълнен с любов е седмото най, голямо чудо на светът.
УСМИХВАМ СЕ, А МИ Е ТЪЖНО
Виждам тъмнината и се усмихвам.
Виждам светлината и крещя.
Не мога да се влюбвам и да обичам
в сърцето си задържах студа.
Нека в тъмнита да остане вечността за мен.
Слънчевата светлина изгаря очите ми.
нека мълчанието е моята безгрижност.
А в небето черно, да заблестява луната.
Чувам плач, но него харесвам.
Виждам болката но мълча.
В тъмнината на дъждовете се раждам.
Чувам как вали дъжда в моята душа. сама съм и съм тъжна.
предоставя Мария Герасоа