ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА БР.98

Людмила Живкова ще си остане най-забележителната и най-загадъчната личност в най-новата българска история. Тя наистина показа на целият свят, какво е да си истински БЪЛГАРСКИ политик. Защото, както е казано „По делата им ще ги познаете“!

Людмила Тодорова Живкова е български политик от Българската комунистическа партия (БКП), дъщеря на Генералния секретар на БКП Тодор Живков и Мара Малеева, известна с широката си културна дейност, както и с политическата си, и социална дейност, както и възгледи отворени към Запада и Изтока (Индия), които по времето на комунизма са възприемани като „неправоверни“ и дори опасни, а по-късно ревизирани като социалистическа модерност в България (в края на 70-те и началото на 80-те), като второто е предмет на спор и дискусия.

От 17 юли 1979 до 21 юли 1981 година е член на Политбюро на ЦК на БКП и от 3 юли 1975 до 21 юли 1981 година председател на Комитета за култура (с ранг министър на културата). Между 1976 и 1981 година е народен представител.

Биография

ЛюдмилаЖивковазавършваистория в Софийския университет (1965), история ва изкуството в Москва (1970) и специализира в Оксфорт.

Назначена е за заместник-председател наКомитета за пирятелство и културни връзки с чужбина (1971- 1972) и на Комитета за изкуство и култура (1972-1973), след това и за негов първи заместник-председател (1973-1975). Председател е на Комитета за изкуство и култура с ранг на министър от 1975 г. до смъртта си през 1981.

Член на ЦК от 1976, член на Политбюро от 1979,народен представител е в VII (1976-1981) и VIII (1981) Народно събрание.

Основна дейност

Релефен образ на Людмила Живкова в парк Камбаните в София

В качеството си на миинстър на културата, Людмила Живкова прави един от рядко успешните за социалистическа България опити за реформа. Създава мощен екип в Комитета за култура, дясна ръка ѝ е историкът Александър Фол. Безспорно изиграва роля за отварянето на България в културно отношение към несоциалистическия свят — прокарва и реализира идеята за създаване на Галерията на чуждестранно изкуство в София, както и редица международни изложби и мероприятия. България посещават редица изтъкнати писатели, композитори, художници от цял свят, често по нейна покана.

По нейна инициатива са организирани честването на „1300 години България“, домакинството на България на Международната детска асамблея „Знаме на мира“ под егидата на ЮНЕСКО, построяването на комплекса“Камбаните“ в София( ж.к.Младост 4 ), на Националния дворец на културата в София (който от смъртта ѝ до 1990 г. носи нейното име), откриването на десетки хиляди културни домове, библиотеки, музеи и галерии из цялата страна, организира лично успешни археологически експедиции.

Благодарение на личната упоритост е съхраненЦарският дворец в центъра на София, където е било предвидено да бъде изграден нов комплекс за нуждите на държавния протокол.

Препятствия и смърт

Многобройните дейности, организирани от нея с идеята да популяризира по света самобитното наследство на българина, се тълкуват като „национализъм“ от КПСС в противоречие с пролетарския интернационализъ Особено остра е реакцията срещу инициативата „1300 години България“.

След тежка автомобилна катастрофа през 1973 г. се увлича по източни философии, установява връзки със семейство Рьорих, с което още повече си спечелва недоверието на идеологическите цензори в СССР, където философско-социалната системаАгни Йога, проповядвана от Рьорих, е преследвана до 1987 г. Противниците ѝ в България я критикуват поради огромните средства, хвърляни в амбициозните ѝ проекти. Нейната „неудобност“ и убеждения са причина да се спекулира с нелепата ѝ смърт броени дни преди 39-я ѝ рожден ден — с версии за политическо убийство, самоубийство, дълго прикривана болест (в последните месеци от живота си Живкова страда от сериозна загуба на тегло), а официалната версия е злополука в банята; по-късно се предполага мозъчен кръвоизлив. След смъртта ѝ нейната политика не намира наследник и голяма част от инициативите ѝ са изоставени.

По спомени от съвременници скоро след катастрофата тя отказва да взема предписваните медикаменти и се изправя на крака с практики от нетрадиционната медицина. През последващите години проявява засилен интерес към източната философия иезотерични учения. Известно е това, че често се е допитвала до Ванга, по чието предписание също така е пиела билки.

Оценки

Оценките за нея като политик варират извънредно много. Демократичните реформи носят първо остро отрицание на цялото семейство Живкови.

В книгата си „Културният фронт“ историкът Иван Еленков развива тезата, че претенцията за отваряне на България благодарение на Людмила Живкова е несполучлив опит на комунистическата диктатура да си върне обратно загубената културна легитимност пред обществото. Друга често споменавана критика е, че докато творците-любимци на комунистическия елит получават държавна подкрепа за работата си, онези, които системата не припознава като представителни продължават да бъдат репресирани.По времето, когато Живкова ръководи Комитета за изкуство и култура, Държавна сигурност ликвидира в Лондон известния писател Георги Марков.

Семейство

Людмила Живкова и Любомир Стойчев имат дъщеря Евгения Живкова (Жени). След смъртта на нейната майка, Жени е осиновена от дядо си Тодор Живков със съгласието на нейния баща. Тя е моден дизайнер и депутат от Коалиция за България, женена заАндрей Стефанов.

Людмила Живкова иИван Славков имат синТодор Славков. Съден е по обвинение в изнасилване и оправдан поради липса на доказателства.

Людмила Живкова и Индира Ганди. София