В днешния свят на мода са малцинствата.Политиците,медиите,неправи-, телствения сектор се борят за техните права,потребности,условия за живот.От друга страна, мнозинството от хората имат различни мнения за този процес,от пълно одобрение до коментари, че се създават незаслужени привилегии. Един от най-ефективните начини за спечелване на масовото съзнание е примерът:“Какво са дали на обществото представителите на тези малцинства“.Има много и различни малцинствени групи- от хора със специални образователни потребности през болни от редки заболявания или страдащи от „отклонения“,които не водят до пряка опасност за живота,като далтонистите например.Наскоро се запознах и с едно друго „отклонение“-цветната слепота…

Nicholas Mayall /Неколас Мейол/1906-1993/ е голям американски астроном.През цялата му научна кариера, той удивява колегите си със своите способности.От1929 до1931 е човек-компютър в прочутата американска обсерватория Маунт Уилсън.Човекът-компютър може да прави огромен брой сложни изчисления за кратко време,нещо непосилно за обикновените хора.Такива феномени са били използвани често в науката преди изобретяването на компютрите.

В докторската си дисертация /1934/ изчислява броя на галактиките в единица космическо пространство,като функция от положението им върху плаките получени от рефлекторния телескоп в обсерваторията Лик.Изобретява спектрограф,с който за първи път измерва радиалните скорости на облачета газ в Раковата мъглявина.Тези постижения биха били невъзможни без необичайно острото зрение на Мейол,което е изумявало не само неговите колеги,но и медицинските специалисти,които го считат за необясним феномен.

Мейол се оказва и първият човек,който открива и показва че Раковата мъглявина е останка от избухването на супер нова звезда през 1054 година.Това откритие разтърсва експерименталната астрономия,но и води до преразглеждане на теоретичните астрофизически модели,които разглеждат космическата и звездната еволюция.1950 год. установява особеностите на въртенето на мъглявината Андромеда- в центъра,като твърдо тяло, а по периферията в съгласие със законите на Кеплер.Това са необичайни постижения,които обясняват с „изключителната чувствителност на очите на Мейол“.Той получава множество награди за своите постижения,става член на Националната академия на науките на САЩ/1949/.

И може би трябва да споменем най-важното през целия си живот,че страдал от „цветна слепота“.Не знам друг учен,който се е занимавал с астрономия, да е имал този „проблем“.

Така сякаш „цветната слепота“ му осветява тайните на космоса.

  Георги Караджо