Това име е „йерофорно”, т.е. съдържа силен религиозен и духовен характер, но не е „теофорно”, т.е. не съдържа в състава си елементи на името на еврейския монотеистичен бог (Норман Голб).

худ. Димитър Гюдженов С други думи, княз Борис още от времето на раждането на своя син Симеон през 864/865 г. го е подготвял за духовно-християнска кариера, давайки му еврейско име и ясно съзнавайки юдейския културен произход на християнството.

худ. Димитър Гюдженов 

През лятото на 1962 г. Норман Глоб открива в Кембридж текст (T-S, `Glass` 12.122), в който наред с древни еврейски имена присъства еврейското име на Киев (QYYWB) и няколко имена с чисто български характер, като KYBR (Кубар), SWRTH (Сувар, Сурва), GWSTT (Гостун), MNS, MNR (Мен, ? Имен) иQWFYN (Куфин, Кубан).

Този текст става известен в науката като „Киевското писмо”. Той е част от 1800 текста и откъси, донесени в библиотеката на Кембриджкия университет през 1896 г. от Соломон Шехтер www.eleven.co.il/article/14812 от Египет, от древната синагога на град Фустат-Миср. Между другото, няколко пъти преди Шехтер, Фиркович изнася много ръкописи за Русия от тази известна синагога в Египет, които все още чакат пълноценно изследване (К.Б.Старкова. Рукописи колекции Фирковича, М., 1974)…
Проучвайки всички еврейски имена на хазарите, както в „Киевското писмо”, така и в кореспонденцията на цар Йосиф с Хасдай ибн Шафрут от Х в. и в „Кембриджкия документ от Х в.” (текст открит от Шехтер на писмо на хазарски евреин до Хасдай, в който между другото се упоменава хазарски титул „sar”), Голб стига до извода, че след като хазарите приемат юдейската религия в средата на VІІІ в., еврейските имена, които те носят са само „йерофорни”, т.е. имат библейски произход, като Авраам, Исаак, Реувен (Рувим), Иуда, Моисей, Самуил, Симсон (Симеон) и т.н., но няма нито едно еврейско име, което да е свързано с талмудисти-равинисти.

Това ще рече, че хазарите определено са имали контакти с израилтяни преди юдейската религиозна реформа от средата на VІІІ в. и еврейските имена, които приемат след тази реформа не са равинистични, а само библейски.

При това името на цар BWL`N (Булан), сочен в кореспонденцията на цар Йосиф от Х в. до Хасдай като „покръстител” в юдейството, не е еврейско въобще. Дори от кореспонденцията става ясно, че Обадий, който е посочен като владетеля въвел ортодоксалния юдаизъм в Хазария, не е посочен като син на Булан, а като „потомък”…

И така, „Киевското писмо”, а и останалите еврейско-хазарски документи, ни дават възможност да преразкажем следното:

До българският град Самандер, на север от Дербент, е имало от древни времена стара израилска синагога, която – както пише Йосиф – е съдържала документи за произход от областта Тогарма на юг от Кавказ.

 Към 465 г. прототюркски племена са подгонени от аварите на запад от Волга и те получават от хуно-българите на Ирник (Балах, ? Булан) името „савири”, което освен теофорен характер (на хуно-българския бог Куар, Кубар, Сувар, Сурва) е имало и значение „приятели” (сведение от Барадж тарих).

Информация за битка на българите с аварите, за да спасят савирите, е съхранена във византийския сборник Суда letopisec.blog.bg/history/2012/03/26/pyrvata-pobeda-na-bylgarite-nad-avarite-prez-465-g.928733

 

 Още след VІ в. пр.н.е. значително число евреи, пленници в Асирия, е освободено и те мигрират на север. Така наречените „десет изгубени израилски племена”.

letopisec.blog.bg/history/2013/04/29/izgubenite-deset-izrailski-kolena-i-bylgarskiiat-car-balas.1105435 
През средата на VІІІ в. от н.е. не легендарният Булан, а хазарският цар Обадия приема за държавна религия ортодоксалното юдейство, с основната цел Хазарската държава да е теократично независима, както от мюсюлманството, така и от християнството. Въпреки това, за да са независими и от юдейската история, хазарите не приемат еврейски имена от равинистичния период, а само от Библията.

Тази традиция, която несъмнено е свързана и с българските поданици на Хазария, е съхранена и при дунавските българи: Симеон, Аарон, Самуил, Давид и т.н.

 Антропологическа реконструкция на Самуиловото лице

Остана да кажем кои са хазарите?

Учените са категорични, а имаме и летописни данни при арабоезичният историк ал-Мас`уди и в еврейската книга „Йосипон”, че именно савирите, приети след 465 г. от хуно-българите, са хазарите, които несъмнено взимат властта над Велика България, с помощта на каганатските тюрки нахлули на запад през 565 г. с ордите на ябгу Истеми.

И въпреки, че Велика България на Ирник е завладяна тогава, през 629 г. Орган и Кубрат от българската династия Дуло отхвърлят тюркското иго и до към 669 г. хазарите са български поданици, а след това успяват за първи път от 465 г. да наложат собствен династичен двор, който е носил първоначално титлата на българите „sar” (Шехтер), а след това титлата на каганатските тюрки „каган” …
Кирил Милчев
тагове: симеон, евреи, имена, прабългари, савири, израилтяни, хасари,   киевско писмо