Йеродякон Петър Граматиков

  от Архипастирското служение в България на Архиепикоп Серафим (Соболев)

През 30-те години на 20 век, руската бяла емиграция в България изживява кризисни моменти. В Руската православна община в гр. Пловдив също има напрегнат микроклимат, чужд на православния дух на братолюбие, като се стига до разкол и бунт против каноническата духовна власт. Още повече в период, когато Българската Екзархия – нашата самостойна народностна църква, се намирала в схизма (вдигната едва през 1945 г.), този авторитетен стожер на Православието, Владиката Серафим, е в евхаристийно общение с нашите иерарси и свещеноначалници, с което допринася за вдигане на схизмата на Вселенската Патриаршия и приобщаването на Българската Православна Църква към семейството на Източно-православните сестри-църкви.

В юбилейната 2000 година от Рождеството на Богочовека Иисус Христос, когато се навършиха 50 години от кончината на присноблажения православен архиерей, предал Богу дух в София на 26 февруари (13 февр., ст. Ст.) 1950 г. и в навечерието на 120-годишния юбилей (1881-2001) от рождението и 80 години (1921-2001) от Архипастирското служение в България на Архиепикоп Серафим (Соболев), бяха открити “соболевски” документи от 30-те години на 19 век.

По Божий промисъл и това уникално писмо-резолюция на великия руски духовник и молитвен ходатай с архипастирската му позиция по въпроса за разколничеството се откри малко след тържественото честване на половинвековнината от смъртта на архиерея, управляващ руските православни общини в България. За първи път публикация за тези “соболевски” документи излиза в издаваното от Великотърновската св. Митрополия списание “Търновски епархийски вести”, В. Търново, Год. 2, 2001, бр. 17, сс. 2-7.

Десетилетия вече криптата в Руската църква “Св. Николай” в София, където е гроба на светителя, е свидетел на всеправославно поклонение и увереност, че архиепикоп Серафим е даруван с дара на чудотворение и е просиял като несъмнен Божи угодник. Още бр. 3 от февруари 2000 г. на “Църковен вестник” се повдигна за пореден път въпроса за канонизацията на архиеп. Серафим. Безбройни са свидетелствата на онези – намерили упование от него и благоприятен отговор на своите писма-просителни молитви. В подкрепа на гореспоменатото и сравнение даваме кратка симфония на новозаветните пасажи относно чудесните видения и преживявания:

Знамение (Мат. 12:38-39; 16:1-4; 24:3, 24, 30; Марк. 8:12; 13:22; 16:17, 20; Лука. 11:29-30; 21:11, 25; Иоан. 2:18; 4:48; 7:31; Деян. 2:22, 43; 4:30; 5:12; 6:8; 7:31; 1 Кор. 14:22; 2 Кор. 12:12; 2 Сол. 2:9; Евр. 2:4; Откр. 12:1; 13:13; 16:14);

Чудесата на Иисус Христос (Мат. 4:24; 8:16; 9:35; 11:5; 12:15; 14:35-36; 15:30-31; 19:2; 21:14; Марк. 3:1011; Лука. 6:18-19);

Чудеса над природата (Мат. 8:23-27; 14:14-21, 22-33; 15:32-38; Марк. 11:12-14, 20-22; Лука. 5:4-9; Иоан. 2:3-9; 21:5-8);

Чудеса на изцеление (Мат. 8:2-4, 5-15; 9:1-8, 27-31; 12:9-13; 20:30-34; Марк. 5:25-34; 7:31-37; 8:22-26; 9:14-29; Лука. 7:11-15; 13:10-17; 14:1-6; Иоан. 4:46-53; 5:1-9);

Чудеса на изгонване бесове (Мат. 9:32-33; 12:22; 15:22-28; Марк. 1:23, 28, 34, 39; 7:24-30; 16:9; Лука. 8:2);

Чудеса на възкресение (Марк. 5:22-24, 35-43; Лука. 7:11-17; Иоан. 11:1-44);

Чудеса в древната апостолска църква (Римл. 15:19; 1 Кор. 2:4; 2 Кор. 12:12; 1 Сол. 1:5; Евр. 2:4; Марк. 16:17-18; Деян. 2:43; 4:40; 5:12; 6:8; 8:6, 13; 14:3; 15:12);

Чудесата на св. ап. Петър (Деян. 3:1-10; 5:1-11; 15 гл.; 9:32-35, 36-43);

Чудесата на св. ап. Павел (Деян. 13:9-12; 14:8-10; 16:16-18; 19:11-12; 20:9-12; 28:3-6, 8-9);

Чудеса за укрепване на вярата (Мат. 11:3-6, 21-24; Лука. 16:31; Иоан. 3:2; 4:48; 5:36; 9:16, 33; 10:25, 37-38; 14:11; 15:24; 20:30-31; 1 Кор. 2:4);

Чудеса лъжливи (Мат. 24:24; Марк. 13:22-23; 2 Сол. 2:9-11; Откр. 13:13-17; 16:14; 19:20);

Чуден (Лука. 5:26; 1 Петр. 2:9; Откр. 15:1, 3);

Чудо (Мат. 8:13; 9:8; 11:20-24; 12:38-39; 17:20; 21:21; Марк. 6:52; Лука. 10:13-15; 18:42; 19:37; Иоан. 2:11; 3:2; 4:48; 6:26; 6:30; 7:31; 9:18, 31-33; 10:37-38; 11:4, 40, 42, 47-48; 12:37; 15:24; Деян. 2:22; 3:16; 10:38; Римл. 15:18-19; 1 Кор. 1:22; 12:8-11; Гал. 3:4; Евр. 2:3-4);

Чудодействена сила (1 Кор. 12:28);

Чудотворение (1 Кор. 12:10);

Чудотворец (1 Кор 12:29).

Определено е достойно за удовлетворяване предложението да се подготви сборник със свидетелства за чудесата, свързани със земното битие и послесмъртното прославление на владиката Серафим. Приносът на същия за отстояване чистотата на св. православна вяра в България е значителен и не би бил от съществено значение фактът, че не е българин по произход и не е бил йерарх в клира на БПЦ. Светостта и принадлежността към Христовата Църква са неисъзмеримо по-високо от народност или църковно-административна принадлежност. Откриването процедура по канонизирането на дядо Серафим ще укрепи междуправославните и междухристиянските връзки на родната ни църква след години на изолация и самоизолация, породени от порочна държавна политика или вътрешноцърковни проблеми.

тагове: църковно, административни, аспекти