Връщаме се назад във времето до 62рата година преди раждането на Христос. По това време в Мала Азия царува цар, който е успял да остави след себе си следа видима и до днес.

Цар Антиох I, владетел на тогавашното царство наречено Комагена. Наполовина потомък на гърци и наполовина потомък на арменци. Мястото на което управлявал своята империя било един вид пресечна точка в тогавашният свят, като хора от най – различни култури минавали от там и оставяли по нещо от себе си.

В един период от своето царуване той решил, че трябва да си построи гробница, но не каква да е, а такава която да кара хората да скланят главата си инстинктивно в знак на почест. Затова наредил да му построят гробница на тогавашният покрив на неговото царство и по – специално на планината Немрут намираща се в югоизточата част на днешна Турция.

Разбира се предвид мястото, на което се намира царството му и предвид неговите корени трябвало да бъдат почетени множество божества. Затова и пред гробницата му той наредил да бъдат направени скулптури на най – различни божества, като започнем от гръцките Зевс, Аполон, Херкулес и други, минем през техните еквиваленти в арменската традиция – Вахагн и Арамазд и стигнем до перскииският бог Ахура Мазда. Те всички били там, на своите тронове от камък.

Разбира се времената се променят и нито едно нещо на този свят не е вечно, както много често забелязваме в историята. Със смяната на времената се сменили и нравите и вярванията на хората населяващи тези земи. Така се стигнало до тяхното целенасочено обезглавяване, а с това и символичното счупване на носовете на главите.

Разбира се това е било тогава, днес без значение колко остарели са тези божетва и без значение, че вече много малко хора ги помнят самото място сякаш е обгърнато в мистика и сякаш все още макар и с глави на земята тези божества ни карат да сведем глави в знак на почит, точно както е искал старият цар.

тагове: планинаат, обезглавените богове