Историята, като наука, е една от тези, които най-трудно предават същността си на неспециалиста. Физиците например бяха спасени от малката книжка на Стивън Хокинг „Кратка история на Вселената“, която се превърна в бестселър преди години. Математиците отървават кожата, защото макар и безкрайните дъски с формули да не са разбираеми за 99% от населението, компютрите, телефоните, и всички технологии пред нас свидетелстват за силната роля на математиката в съвременния живот. Историята е беззащитна – и постоянно страда от злоупотреби на писатели, филмаджии, и други хора на изкуството. И именно тези хора пораждат митове. Ето 5 мита за Средновековието, които със сигурност сте чували:

1.  Били са „Тъмни векове“

Концепцията за „Тъмните векове“ възниква още през самото средновековие – в началото на 14-ти век Петрарка, известният италиански поет и мислител, критикува рязко латинската литература след падането на Римската империя, сравнявайки я с писанията на римляни и гърци от древността. По-късни историци определят за „тъмни векове“ периода преди 11ти век, отново в литературата, но също и по отношение на слабия прираст, малкото хроники и строителство от периода.

А в модерни времена не само историци, но всякакви писатели използват масово идеята, че Средновековието е изостанало, тъмно време, особено в контраст с „Просветлението“ на Ренесанса. Съвременните историци обаче установяват, че всички области на човешкия живот са се развивали бурно дори през „най-тъмния“ период, 7-11-ти век. Точно тогава има и страхотен възход на Първата Българската държава.

2.  Хората са се къпели рядко и са били мръсни и смърдящи

Всъщност, традициите от Римско време са се запазили, въпреки падането на Западната империя. Обществените бани са се ползвали из цяла Западна Европа, а там, където ги е нямало, затоплянето на вода е било минимално усилие за Средновековния човек. Миенето преди и след ядене, след дълъг път или работа е било нормално. Мъжете и жените често се къпели заедно, прекарвали са много време във вани, дори са ядели там. Малко вани са останали от периода, защото са се изработвали от дърво, но в манастирите и дворците и до днес има стаи, предвидени да бъдат именно „баня“.

Спадът в личната хигиена всъщност идва именно след края на Средновековието – в периода на Индустриалната революция, когато нарастващото население и концентрирането на хората в градовете води именно до тези проблеми.

3.  Хората са били по-дребни

Този мит е базиран на наистина логичен аргумент – хората в Средните векове са се хранели по-лошо от сега, а храненето в детството влияе много силно на крайния ръст. Само че първоначалната идея, че храната е била по-лоша или по-малко, е грешна. Вярно, не са имали картофи и боб, но пък са имали бамя и месо. Европа в по-голямата си степен е плодородна и храна започва да липсва чак…. Да, чак когато идва Индустриалната революция.

Според изследване на скелети на селяни в Англия, средния ръст през 11-ти век е само 2 сантиметра по-малък от сегашния. За сравнение – по време на Индустриалната революция хората са били с около 6 сантиметра по-ниски.

4.  Сексът е бил табу

Това в някакъв смисъл не е мит. Свободните разговори за секса, които отприщи революцията през 60-те, не са били често срещано явление през Средните векове. Но сексът не е бил и толкова ограничен, колкото си мисли съвременния човек.

Всъщност, през Средните векове сексът е оставял своята следа и в модата, и в обществения живот. Например известните мъжки обувки с продълговат нос, т. нар. Пулени, е трябвало да бъдат реклама за размера на сексуалния му орган. Деколтетата на женските дрехи са се развили именно в този период.

Проституцията пък на много места е била законна, и регулирана от властта. Папа Климент II дори е толерирал проституцията в Рим – стига „работещите момичета“ да плащат такса. Църквата дори е създала лицензирани публични домове от свое име.

5.  Рицарите не са можели да се изправят след падане от коня

Митът за свръхтежкия рицар – с огромната и тромава метална броня, и тежкия меч, който разбивал глави като тояга, е една от най-смешните измислици на съвременната популярна култура. Тук вече трябва да се говори с факти.

До края на 13-ти век „рицарите„, или воините из Европа, са носели ризница, наложена върху гамбезон – дебела текстилна дреха, която е поемала част от удара и е обирала рязанията. Тогава пълното снаряжение е тежало около 16 килограма. През 14-ти век излиза известната плочеста, или пълна броня – тези, които са можели да си я позволят, са били облечени в стомана от главата до петите. Пълните брони са тежали между 20 и 25 килограма – разпределени по цялото тяло. За сравнение – екипировката на един съвременен американски войник е около 40 кг, концентрирани предимно в раницата му.

А мечовете, които филмите ни карат да считаме за винкели, са имали тегло между 1 до 3 кг, като повечето са тежали в рамките на кило-кило и осемстотин грама.

От къде идва тази илюзия? Грешни предположения. Турнирните брони, които са били предвидени за спорта, практикуван от рицарите по време на мир, наистина са били по-тежки – някои достигат до 60 кг. И освен това, те никога не са се ползвали в бой. А церемониалните мечове понякога достигат до 5 кг – но те са изпълнявали ролята на знаме, което се носи пред войниците на парада.

Нали си спомняте споменаването на писателите в началото? Митът за рицаря, който се нуждае от скрипец, за да се качи на коня, е измислен от Марк Твен.

 Автор: Борислав Кръстев

тагове: пет, мита, Средновековие