Беше 12.ІХ.1991 година, 15:15 часа. Почувствах силни вибрации. Телепатично получих покана да взема лист и химикал. Изпълних поканата и седнах на дивана, напълно релаксирана. Взех химикала и започнах да пиша.
– Аз съм Кирил Философ – започна невидимият. Питай каквото те интересува, аз ще ти отговарям!
– Как се нарича нашето тяло? – питам аз.
– Духовно тяло в плът.
– Къде отива след смъртта?
– Смърт няма, има ново раждане.
– Кое е това ново раждане?
– Раждането на етерната материя.
– Коя е тази материя?
– Духовната, чрез мисълта и усъвършенстването на духа.
– Къде отива етерната материя, която се ражда?
– В йонизиращия слой.
– Кой е този йонизиращ слой?
– Между молекулите и атомите на човешката мисъл.
– Могат ли да се виждат с човешко око?
– Могат само от хора, с духовен мироглед. Ти ги виждаш.
– Вярно ли е, че човешката мисъл е бацил за етерната материя?
– Да. Така е. Подобно вирус.
– Всеки човек след материалната си смърт и с новата си етерна материя как продължава да просъществува?
– Как ли? Да върви по стъпалата на съвършенството, за да стигне до Бога.
Вибрациите вече не се чувстват. Ръката ми спира да пише.
