Така през 1989 г Майкъл Бейджънт и Ричард Лий описват Рослин. Ако си спомняте те са авторите на „Светата кръв и свещеният граал“. Изключителна книга, многократно превъзхождаща и предхождаща една друга, но… Няма да се впускам в литературна полемика.
Искам да поразкажа и да покажа малко от капелата Рослин, защото отдавна вълнува съзнанието и въображението ми.
В онези времена посетителите можели да се обърнат към местната служба и да получат ключа, за да разгледат параклиса. Всичко било спокойно, неразбулените тайни спели своя многовековен сън.
Посветен е на св. Апостол Матей. Преживял е драматичните борби между Римокатолицизма и Реформацията. Манастири и църкви са били разрушавани, опожарявани и разграбвани. Параклисът Рослин, макар и трудно е оцелял да днес, въпреки съдбовните превратности. Дори Кромуел го е пощадил! Защо ли? Какво ли го е накарало? И това е една от загадките.
Тази заспала идилия се променя след издаването през 2003г. на романа на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“ („Da Vinci code“). Изведнъж Рослин и параклисът са обсадени от милиони туристи, жадни да предприемат същото загадъчно изследване като героите на книгата.
Все пак – трябва да се отбележи, че голяма част от информацията за капелата в романа е исторически некоректна. И книгата и създаденият през 2005 г филм, ползват старинния храм, съобразно своите цели за развитието на сюжета. Нещо като фон на част от увлекателната история.
В действителност съдбата на параклиса е далече по-интересна и тайните му не са напълно разкрити. Проучванията и реставрациите продължават.
Рослин е наричан“катедрала на символите” и “градина от камък”. Споровете за значенията и смисъла на келтската дума не стихват и днес.Падащ камък от небето, древно знание, езеро, блато… и още и още… Символи бликат и ни изненадват отвсякъде.
Синкретично се преплитат знаци от различни религии и дори от уж забравеното езичество.
Стъклописите на Rosslyn Chapel са обкръжени от мистериозни образи. Вихрят се всякакви теории, което не е странно за църква на 600 години. Мяркат се духовете на сър Уилям Синклер – първостроителят, на рицарите-тамплиери. Някои предполагат, че Светият Граал и дори Тялото Христово почиват в дълбоките подземия…
Интериорът на храма е с богата пластична изработка. Ангели с разтворени книги и свитъци от древни и писания, ангели-закрилници, ангели-музиканти.
Откроява се и образът на Луцифер – паднал и вързан или пък – с кръст, носител на непозволеното знание…
Дяволът и двойката любовници, Мойсей с рогата и скрижалите…
Образи от бита – мъж или пък жена, която спасява гъската си от лисица…
Разнообразна растителност в причудливи извивки, рози, цветя, разкошно орнаментиран каменен килим.
Посмъртната маска на шотландския герой Роберт Брус
Символика в ритъма и подредбата на отделните елементи.
Растения от Америка като царевица и алое, ни отправят към историята на рода Синклер, към Хенри Синклер- Мореплавателя, който през 1398 г. стигнал до Америка със своите кораби… Така ли е било наистина? Тези растения са били непознати в Европа по време на строежа на параклиса.
Храмът е строен точно 40 години, колкото време Мойсей е водил
еврейския народ през пустинята.
Истории за древноегипетските строители на храмове и пирамиди, тамплиери, чираци, майстори и масони… Мярка се и призрачният образ на Бялата дама… Всичко е преплетено в загадъчен орнамент.
Дали в подземията лежат телата на Храмовите рицари, дали не са донесли от Божи гроб или от Франция и скрили там Чашата с Христовата кръв – все още си остава загадка.
„Любовта побеждава смъртта“ е изписано на лентата на Ангела в ляво…
Една от новите теории обяснява, че идеята на това скулптурно великолепие е да разкаже за различните етапи на човешкия живот. Красотата струи от всякъде! Нищо не се повтаря, ритъмът е запазен, но елементите му се менят на всяка крачка.
Гербът и Ангела на рода Синклер
Архитрава на седемте смъртни гряха и на седемте добродетели
„FORTE EST VINUM, FORTIOR EST REX, FORTIORES SUNT MULIERES:
SUPER OMNIA VINCIT VERITAS. „
„Виното е силно. Кралят е по-силен. Жените са още по-силни. Ала Истината побеждава всичко.“
Сър Уилям Синклер поставя този надпис на латински в близост до известната Колона на Чирака.
Това пък е Колоната на майстора.
Легендата разказва, че майсторът – архитект, каменоделец и строител отишъл в Рим за наставления и оставил чирака си да наглежда работите. Чиракът издялал изкусно прекрасна колона, с която затъмнил славата на майстора си, който пък от завист го убил. Като сравняваме – и двете колони си имат достоинства, но тази на чирака е безспорно по- интересна. Освен това – базата й е декорирана с дракони. Голяма роля играе този митичен звяр в човешкия живот!
Понякога около нея може да се забележи и дори да се снима и тайнствената Бяла Дама. Ясно се вижда отляво на колоната.
Образите на Зеления човек са навсякъде из църквата. Те символизират прераждането и плодородието и са отглас от древните езически времена. Наброяват повече от сто!
По обяд, през лятното и зимното слънцестоене, лъч светлина се насочва и преминава точно през витража на голямата розета и къпе вътрешността на параклиса в розова светлина.
Да се разходим мълчаливо из този красив храм…
Параклисът и земята около него са собственост на сегашния граф на Рослин. Той не позволява да се надникне в подземието, но е разрешил известно сканиране. Показали са се образи на легнали рицари в доспехи. Загадката продължава!
Историята и символиката на капелата Рослин са много по-интригуващи от всички съвременни интерпретации… Колкото повече се вглеждаш и замисляш, толкова повече въпроси си задаваш! Какво ги е водило? Какво ги е тласкало?
Вяра, но и дълбока мисъл и блестящо творческо въображение!
Гениалната лудост на човешкия дух, гонен от вечния въпрос „Защо съм тук и какво има после?“
Като правило – възвишената идея винаги намира последователи, винаги се формира група от съмишленици, която твори вдъхновено и оставя за поколенията шедьоври. Примери – много – и Ехнатон с неговата Амарна и Перикъл с Патренона, и Лоренцо Медичи с неговия артистичен кръг от гении, и Франсоа I с Леонардовия Шамбор…
Всичко се движи от това между ушите или в сърцето. Кой знае… Или се диктува някъде от горе?
Вляво е Витлеемската звезда и сцени от Рождество
Каменната Библия са наричали капелата Рослин.
Един вглъбен в молитва Ангел и вързаният с главата надолу Луцифер… Падналият носител на Светлината, низвергнат и завързан.
Родът Синклер (SaintClair) e получил тези владения от Вилхелм
Завоевателя. И те са нормански благородници като него. Казват, че никога не са били тамплиери, но са се сражавали като рицари в кръстоносните походи за освобождаване на Светите земи.
Знае ли някой със сигурност?
Предполага се, че това е образът на първият Вилхелм от рода, установил се в Шотландия. Разказва се, че е донесъл частица от Светия кръст след поход към Светите земи.
Друга история пък разказва, че носещата Св.Кръст е кралица Маргарет, която язди зад рицаря. Той я е съпровождал от Унгария като бъдеща съпруга на Малкълм Кенмор, крал на Шотландия през 1070г. Като гледам личицето на принцесата – не е на повече от 10-12 години.
Един от потомците им през 18-ти век – също Уилям Синклер е избран на високия пост Велик Майстор на Шотландската ложа. Намирам, че прадядо и правнук имат доста общи черти.
Вече излязохме навън. Да хвърлим последен поглед на параклиса Рослин…
И още една тайна, поне за мен 🙂
Винаги ми е било загадка – защо принцесата държи змея на каишка като покорно кученце, докато св. Георги безстрашно го убива? Мистерия! Но за това – може би – друг път. Или пък ако някой знае…
Как щях да забравя! Това е надгробният камък на сър Уилям, на който пише, че е бил тамплиер. Съвсем се обърках. На кого да вярвам?
******************
В много от арките има вградени „музикални кутии“. Някои хора вярват, че това е таен код, който още не е дешифриран. Вторият клип е изграден на база на тези странни звуци.
*******************
предоставил: Петър Петров
тагове: загадъчен, параклис, Рослин




































.jpg)


.jpg)











.jpg)












