Астрала заобикаля целия свят и приниква в него.Астралната атмосфера е напълнена с астрални тела, породени както от движенията на астрала, така и от въздействието върху него на силата на духа и волята. В астрала се намират:

1. елементали или духове на природата и на стихиите;
2. астроидеи или човешки мисли,а също и желания и образи;
3. астрални клишета или отпечатъци от действията и явленията върху земята;
4. егрегори или духове на човешките общества;
5. ларви или астрални същества,породени от страстите и лошите чувства на човека;
6. хора излезли от астросмоите си от физическото си тяло (но временно);
7. елементарии, тоест духове на умрелите,които окончателно за напуснали тялото си и се състоят само от дух, душа и астросом.

Според окултизма Астрал се нарича една по-фина и рафинирана форма на материята, отколкото тази, разпространена в „грубия“ физически свят. Самото наименование „астрал“ идва от латинското „аструм“ – „звезда“. Условно Астралният свят се разделя на две нива – ниско, наричано още „етерно“, при което материята се проявява под формата на сила или енергия; и „същински Астрал“, който представлява областта на чувственото, емоционално съзнание. Двата „ключа“ за проникване в Астралния свят са съответно енергията и емоциите. Чрез установяване на контрол върху вътрешната енергия и емоционални състояния Адептът става способен по своя воля да действа в астралната област, да изучава този регион и да взаимодейства с неговите обитатели. Астралът представлява силно пластична материя, в която всяка човешка мисъл или действие оставят своя отпечатък, образувайки съответна астрална форма със собствена идентичност и енергия. както физическите действия на човека променят физическия материален свят, така работата на съзнанието оставя своя следа върху астралната сфера. целенасоченото използване на свойствата на Астралната Светлина се извършва в Магическото изкуство посредством техниката на визуализацията. Визуализацията по своята същност представлява целенасочено, волево изграждане на определени образи и идеи в съзнанието. Тези образи и идеи, в съответствие с окултните закони, още в момента на създаването си се отразяват в астралната материя и оставят в нея т.нар. „астрални клишета“ или иначе казано, отпечатват се върху астралната повърхност. Астралните образи обаче не представляват мъртви отпечатъци на минали събития. Те живеят свой самостоятелен живот, влияят си един на друг, образуват странни и причудливи комбинации на мисло-форми. Прилагането на техниката на визуализацията се постига със силата на мисълта и въображението заредени с енергия чрез волята на Мага. Окултната наука в многовековния си опит доказва, че заредената с енергия „мисловна форма“ представлява мощна материална сила, способна да предизвика промени както вътре в съзнанието, така и във външния физически свят. Върху този закон се основава и цялостната теория и практика на Магическото изкуство. Едно събитие може да бъде предизвикано на физическо ниво, като предварително се моделира неговия астрален образ. За да се материализира астралния образ, обаче е необходимо да се познават и спазват известни окултни правила и закони. Общата технология на креативната визуализация е следната: Първо мислено се оформя възможно най-ясна картина на нашето желание. След това съзнанието се фиксира върху нея за известно (достатъчно дълго) време. След като образът е вече фиксиран в астрала чрез подходяща словесна формула (заклинанието) призоваваме на работа Универсалната енергия, която от своя страна трябва да задвижи Всемирната субстанция. За да се материализира призованата от нас част на Всемирната Субстанция в конкретна форма обаче, е необходимо постепенно да се понижат нейните вибрации. Това понижаване на вибрациите не става веднъж – то изисква известно време. След изтичане на това време желанието ни би следвало да се материализира ( и обикновено това става, ако правилно сме изпълнили ритуала). Подобна реализация на желанията става като че ли по естествен път вследствие от съчетанието на редица привидно „случайни“ съвпадения и благоприятни фактори. Твърде рядко това става под формата на някакво „чудо“, но и подобно нещо е възможно в някои, макар и твърде редки случаи. Някои напреднали окултисти от Бялото братство могат да скъсят процеса на материализация до един момент, но подобни процеси се развиват обикновено след цяла поредица благоприятни реинкарнации, свързани с духовното израстване. Високо развитите адепти на Черната ложа също притежават такива умения, но те използват за тази цел помощта на свързаните с тях демонични сили, което е ефектно но вредно и не се препоръчва. 

Можем да определим, че астралът също е материя, но носеща по-духовен характер. По този начин се добиват много видове материя. След астралната, следва материя още по-духовна и тъй нататък – до безкрайност, според степента на одухотворяване на материята, или приближаването й към чисто духовен принцип. И тъй ние виждаме два основни полюса – духът и материята, между които съществуват много междинни степени проникващи едни в други, което може да се оприличи със съд напълнен с камъни, между камъните ние можем да насипем пясък, в пясъка да налеем вода, а между частиците на водата все пак ще се намира въздух. Астралът заобикаля целия свят и свързва помежду им слънчевите и звездни системи, чрез лъчи на светлината, чрез сили на привличане, а сигурно и на други неизвестни на нас фактори. Астралът, бидейки етерна материя, споделя свойството на материята, за това и неговите атоми, както и атомите на всяка материя се намират във вибрация. Резултатът от вибрацията или движението са различни явления и сили. Астралът също като електрическия ток се поляризира в положителна и отрицателна насока. При това той се намира в постоянно кръгово движение, като в затворена електрическа верига. Нека забележим, че скоростта на астралната вихрушка не може да бъде схваната от нашето въображение. Основното, което трябва да бъде разбрано, е че астралните обекти са комбинация на астралната материя, както физическите обекти са комбинация на физическа материя, и че астралният свят прилича твърде много на земния /защото до голяма степен е изграден от физически предмети/. Каквото е горе, такова е и долу, каквото е долу, такова е горе. Но има още една особеност, която стъписва и обърква обикновения наблюдател – това се дължи на прозрачността на астралните обекти. Там всичко е прозрачно и се вижда еднакво добре и отпред, и отзад, и отвън, и отвътре. Ясните и точни мисли имат собствени разнообразни форми с изчистени контури. Те се оформят от трептенията породени от мисълта – по същия начин във физическия свят звуковите трептения пораждат форми. “Формите на гласа” са напълно аналогични на “формите на мисълта”, защото Природата въпреки неизчерпаемото си разнообразие е много консервативна по отношение на принципите си, тя възпроизвежда едни и същи методи на работа от област в област. Ясно определените астроидеи имат много по-дълъг и много по-активен живот, отколкото призрачните си събратя, и упражняват много по-силно въздействие върху астралните тела /а чрез тях на умовете/ на онези, които ги привличат, като предизвикват у тях трептения, сходни на техните собствени. По този начин мислите преминават от един ум в друг без да имат земен израз. Нещо повече – онзи, който излъчва мислите може да ги насочва към когото си пожелае. Това зависи от силата на неговата воля и умствена енергия. При обикновените хора астроидеите, създадени от чувствата или желанията са много по-жизнени и определени, отколкото астроидеите породени от мисълта. Много молитви на любяща майка кръжат около сина й като форми ангели и отблъскват злите влияния, които мислите му случайно привличат. Особеното при тези астроидеи е, че когато волята ги насочи към определен човек, самият импулс да насочат волята на своя създател им е достатъчен, за да оживеят. Астроидеята-защитник ще кръжи около обекта и ще търси възможност да отблъсне злото или да привлече доброто – не съзнателно, а сляпо по импулс, защото за него това е пътя на най-слабото съпротивление. По същия начин оживената от зла помисъл астроидея ще кръжи над жертвата си и ще търси сгода да я нарани. Но единия и другия остават безсилни освен, ако в астралното тяло на обекта не съществува нещо сродно с тях – нещо, което може да отговори съзвучно на техните трептения и да им даде възможност да се прикрепят. Ако в него няма нищо сродно с тяхната материя, водени от закона на собствената си природа, те отскачат от него и се връщат обратно по пътя, по който са дошли – по магнетичната следа, която са оставили и връхлитат своя създател със сила пропорционална на силата, с която са били излъчени. Известно е, че ако смъртоносната омраза не успее да порази обекта към когото е била насочена тя поразява създателя си, а добрите мисли към някой недостоен човек се връщат като благословия към онзи, който ги е изпратил. Така и най-слабото ни познание за астралния свят ще бъде мощен стимул за правилно мислене и ще увеличи отговорността ни за мислите, чувствата и желанията, които пускаме на воля в пределите на астралното. Ако индивидът би могъл във всеки момент да насочи цялата си ментална енергия /астроидея/ върху една единствена цел, той би постигнал чудеса. На практика нашият разум лекомислено скача от едно на друго и не спира дори и през нощта, когато спим. Това постоянно лутане причинява огромна загуба на енергия, индивидът непрекъснато я пилее. За да постигнем по-добър живот, трябва да овладеем въображението си и да не си създаваме сами трудна и отрицателна съдба защото всички мисли се материализират. Един от най-вредните навици е да се отпуснем в креслото и да мечтаем. Като постъпваме така ние отваряме врата на разума си към цял океан от ментални вибрации, което понякога носи състояния на депресия или гняв. Мисловните вълни в околоземното пространство също като радиовълните вибрират заедно с всички жители на планетата. Човек никога не може да бъде сигурен дали каквото си мисли е породено от собствения му мозък или е почерпено отвън. Човек, който е способен да задържи определена ментална картина във въображението си като не позволява да бъде изтрита от други мисли, ще постигне чудеса, защото разумът е материя и материята е разум – с други думи енергията и материята са различни прояви на разума. Като не забравяме че световете са разграничени и се преливат, то астралът е посредник между Духа и материята.