В*  Е*  С*  Е*  Л                       

 Г*  Р*  Ъ*  М*  О*  Т*  Р*  Ъ*  Н

ДО КОГА ЩЕ Я КАРАМЕ ТАКА?

– Карай да върви, мой човек!

– Карай да върви ли? Като те запухам ей тук, пред тия, дето като теб са я подкарали, ще станеш само на пух и перушина- закани се  Гатьо Петрушев на Монката.

– Ама аз, аз.

– Няма ти, ти. А сега  тръгвай, че ако те подхвана, не знам какво ще стане!

Гатьо Петрушев беше от ония хора, които имаха вътрешен усет към хората. Нуждаеше се от много малко и веднага щеше да даде пълна характеристика за всеки. На вид беше дребничък човечец, но инак голям естет. Отличаваше се от другите по своя външен вид. Впечатление правеше тънкия му мустак. Той му предаваше изключително интелектуален вид. Вид на сериозен господин. Понякога си предаваше важности. Минаваше покрай познати, с гордо вирната глава, като леко я поклащаше за поздрав. Като, че ли казваше: „Не ме ли виждате бе, хора, не съм като вас? Аз съм горд, че  съм верен на принципа, че си останах човек, въпреки тежкото време. Може да гладувам, но пак съм горд, защото не крада, не лъжа, не мамя, не издевателствам над някого. Е, по някога попослушвам, когато двама души говорят в автобуса. Единият казва:

– Виж я тая!

А другия:

– Оная цоцоланата ли? Да видях я, скоро беше спряла до една старица и крещеше, колкото и глас държи.:

-Виж ма. На кво си заприличала?Дропло такава.

А старицата какво?

– Какво ли,тя е от нашият блок. Децата и я изоставиха и всеки отиди където му видят очите. А тя, горката работеше  цял живот и накрая взе най- ниската пенсия- 140 лева. Кажи, милата, как да живее?

– Да и тая цоцолана седнала да я обижда.

– Тя е от ония. Жена на един от дебелите вратове. Не си знаят парите. Вместо да помогне на старица, тя се разпилява къде ли не. Имат три коли- на мъжа и, на нея и на сина и. Всяка струва по сто хиляди лева.

– Е хей…

– Пък парите им, никой не знае откъде идват Той, мъжът и де, се шляе по барове и ресторанти, все с такива като него- чишити. Ама и за тях ще дойде времето. Присмял се хърбел на щърбел. Така и цоцоланата. Не я виждам след време.

– Дай да помислим за старицата! Виждаш ли я горката, едва ходи.

– И аз съм закъсал като нея. И да искам, не мога  да и помогна, но май, че трябва да помислят другите за нея  които не знаят какво е глад и мизерия.

– Така е. Ако всички мислеха  като нас, нямаше да има такива хора.

– Сега не само старите са зле. Виж го нашият комшия. Умира от глад, пък жена му и децата му. Всеки ден си търси работа, но къде ти! Безработица, братче. Безработица мой човек.

– Ако е само той… хиляди са като него. Обикалят по улицата, чукат от врата на врата, дано някой им отвори, но всичко се е обърнало наопаки. Вървиш и не виждаш къде стъпваш.

Гатьо Петрушев така беше се заслушал, че пропусна да слезе. Когато разговорът прекъсна, той се заоглежда с разширени очи и реши , че ще отиде до последната спирка и ще се върне обратно. Така и направи. Когато се завърна , в къщи го чакаше уютният дом, неговата мила съпруга и двете му деца. Той се съблече в антрето и забърза да влезе в хола. Седна на любимия си фотьойл и загледа телевизия. Това е нашата действителност. Колко много страдание има по земята!- замисли се той. Никой не мисли за честните хора. Минават ги и ги задминават. Смятат ги за будали. Всеки е тръгнал  без да знае накъде. И не вижда, че накрая ще стигне дъното. Както казва Монката „Карай да върви.“ До кога ще я караме така?

ОСТАНИ СИ СЪС ЗДРАВЕ

Пустата му Гана! Ходи, ходи и все не знае къде ходи. Скита се като гламава и обикаля кошовете. Няма ли си дом тая жена, бе! Разправят, че навремето била една от най- богатите жени в квартала. Знаеш ли как забогатяла, а?  Станала  кредитна милионерка. Пари, коли, магазини, със супер стока. Ама на ти. Който много е алчен, тъй му се пада. Имаше, ама сега няма. Мъжът и я остави и виждате ли я, на какво прилича? Ходи със старите си протрити  дрехи. Продадоха и всичко на търг. Имаше три апартамента. Всичко замина.  А каква беше…. Вървеше наперено като петел  и кокошките се навъртаха около нея. Много бяха, брей! Все приятели се пишеха. Хранеше ги поеше ги и все на коктейли. Живот си живееше завалийката , пък и те. А сега? Май изчезнаха! Отидоха си, не по- точно като прелетните птички, литнаха в друго гнездо. Тинчето я видях в бара при Панчето. Той пък не се полакоми. Взе си барчето под наем и сега върти бизнес. Ама какъв ти бизнес, бе! С куп далавери. Хванал се е с ония, далавераджиите и всички в кюпа. Печелят си паричките, а будалите все в бара висят и когато вече ходят на четири крака, Панчето им обира паричките, усмихва им се  с оная невинна усмивчица  и ги изпраща чак до вратата.

– И утре пак да дойдете!- подканя ги той. Още имам от оная водчица.

А водчицата му беше първо качество, менте. Затова често виждах някой клиент да пада на пода, мъртво пиян.  Дори, един от тях се натрови и едвам го спасиха. Няма ли контрол  за тия хора, бре! Какви питиета дават на клиентите си? Май  скоро някой щеше да предаде богу дух! Тъй, де. Далаверката си е друга работа. Даваш ментето,  вземаш паричките, а другото не те интересува. Животът на другите не ти е мил. Гледаш твоят и се наслаждаваш на будалите. Щом като идват при теб, нека си идват. Какво, че  им даваш водчица менте!

Наблюдавам, аз отстрани Панчето и му се възхищавам.Щом като може, да краде! Щом като няма съвест, да дава водчица менте. Нали повечето в тоя бизнес са далавераджии. Умеят да те излъжат!  Както те гледат с онзи лисичи поглед  и ти се усмихват с онази ехидна усмивчица, така ти вземат паричките. Ето, мярна се и Гана.

– Дай една водчица, брат! Видиш ли го оня, отсреща, той ще плати, защото ми е длъжник. Навремето ми взе уж на заем 5000 лева и само му видях опашката. Май доста е забогатял? Пък и с онова, рошавото маце. Седнала върху коленете му и не и пука от никой. За нея няма ли морал, бе! Не го ли вижда какъв дядка е, но нали е мънгезлия, как няма да му седне на коленете! Но и той ще си намери майстора. Както я е подкарал, май ще тръгне по моя път и ще си правим компания. Ха, ха, ха… – Дай още една водчица, за негова сметка. Ха на здраве, мой човек.

Оня погледна плахо към нея и наведе глава. Наверно мислеше, че не го е познала. Но какво ти! Гана хукна право  към него.

– На кво се мислиш, бе, мой човек? Давай парите или ще викна полицията!

Той се озърта, явно търсеше някой. Свали мацето от коленете си и забърза към бюфета.

– Колко да ти дам момче?

– Сметката струва 15 лева.

– Хайде, ето ти 20, пък се почерпи!

Той хвана мацето за ръка и двамата излетяха като хали от бара.

Гана се приближи до Панчето и се усмихна.

– Ето, че  плати и за мен. Мерси мой човек! А твоите мънгизи са в повече и нищо не ти струва да ме почерпиш. Хайде, остани си със здраве

Мария Герасова

тогове: хумор, сатира, весел, гръмотрън