В свое  лице аз открих най-интересната личност, която съм познавал” (Киркегор)

    Философ като Киркегор няма съдбата на Шелинг и остава почти незабелязан приживе. Век след смъртта си името му става значително важно за модерната философия (1813-1855). Философията му се отличава с голяма доза религиозно звучене и нескрита агресия срещу публичността. Личният му живот изиграва до голяма степен роля в творчеството и схващанията му. Техен център е индивидът – сам и единствен.
По времето на Киркегор влиянието от рациналистическата философия (Хегел) вече е попреминало. Но разчлененията са налице. В такова време твори Киркегор и гледан като инструмент на разума и необходимостта, човекът за него не е свободен и истински в същността си. Философията му е преди всичко хуманна, защото е насочена към човека и индивидуалността, свободата на избора – сбрани в екзистенцията. Затова той се противопоставя на Хегеловата философия. Екзистенцията минава през няколко етапа: естетически, етически и религиозен. Религията заема най-високото място. И трите етапа са начин на отнасяне към нещата, като не са резултат от обективно ставане, а от човешкия избор. И в крайна сметка те са единни.  Всеки етап е докоснат от човешката същност. Трудовете му излизат под различни синоними, но зад всички тях стои Киркегор: Йоханес де Силенцио, Константин Констанциус, Анти-Климакус и пр. и всеки носи в себе си резултатът от различния избор – етика, естетическо, религиозно.
Най-низшата степен е естетическата. Тя е начин на живот – естетическото е леко и красиво. Но то се намира във физическата, не в духовната природа на човека или по-специално в чувствеността, в непосредственото. Ценности тук са здравето и влюбеността.  Най-издържан пример е Дон Жуан – прелъстителят, влюбен в самото удоволствие. Романтичната душа обаче е изтерзана от съмнение и страх. От страха, породеното отчаяние ражда и иронията или обратното на същността, което да накара слушащия да проникне в самата нея. Тя е отрицание на всичко, но всъщност е рожба на отчаянието. Такъв пък пример е Сократ. Вторият предмет на естетиката е изкуството.
Етическото вече навлиза в съзнанието. Етическият човек избира себе си. Това е и вторият том на Или-или. Тук вече говорим за брака и узаконената, устойчива любов. В бракът има религиозен, етически момент. При това етическото не отрицава естетическото, а го проявява дори в по-висока степен. Етическото учение на Киркегор е учение за избора, в който човекът става това, което е. Изборът е свобода и ограничение – пропусне ли се той, животът сам си прави избора. Изборът няма общо с истината, а с етическите категории – добро и зло.
Преходът към най-висшата форма на екзистенцията е преход всъщност към религиозното – и ще е все така субективен и личен. В другите два етапа няма как да се схване същността на религията. До вярата се стига само с примирение и няма алтернатива или дилема, освен отдаване на Бог. Но вярата не е тъждествена на разума – тя започва там, където той свършва. Междинният момент тук се пада на хумора – между етика и религия, сбор от трагедия и комично.
Известни произведения: “Или-или”, “Върху понятието за ирония”, “Страх и трепет”, “Болест за умиране”, “Дневник на прелъстителя”

Използвана литература: Паси, И., Към философия на живота, С., УИ “Св. Климент Охридски, 1994