Свети преподобни Йоан (Иван) Рилски е български духовник,   най-великият български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България- Рилския,  патронът набългарските будители, още приживе наричан земен ангел и небесен жител. 

Житие 

Рoден е според житиеписците в село Скрино край Кюстендил, вероятно през 876 г., и умира на 18 август 946 г. Живее по времето на князБорис І,  цар Симеон Велики  и цар  ПетърІ.  Най-дейните му години са при царуването на царПетърІ (927–969). Основният му празник в православния календа  е Отчовден на 19 октомври. Във всичките 15 на брой жития, писани в различни векове на старобългарски или на църковнославянски език, и в службите в памет на светеца е употребено само монашеското му име Йоaн.

Житията му посочват, че до 25-годишна възраст Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бгоа  и желанието да му се посвети изцяло. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в  мнастира „Св. Диимтър“ под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално въвВитоша,  а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.

Славата му се разнася далеч от Рила  планина из пределите не само на България,  но и на Европа  Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 км от столицата Велики Преслав   до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не излатото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.

Умира на 18 август 946 г.  на около 70 годишна възраст. На тази дата църквата чества неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, запазена и до днес.

Преди смъртта си се оттегля в пълно уединение и съставя своето „завещание“. Този Завет той оставя на учениците си на 25 март  т, Благовещение,941г.Текстът му, запазен в преписи от XVIII и XIX век,е изпъстрен е с множество библейски цитати от Стария и Новия завет.Според Иван Гошев Заветът е близък до съставения отТеодор Студит  Устав на Студийския манастир в Цариград.   Някои учени обаче подлагат на съмнение автентичността му и смятат, че той е бил написан след XVII век.

Според левкийския епископ Партений (1907-1982) Иван Рилски и старобългарският писател Йоан  Екзарх,   избягал от столицата Велики Преслав в годината на смъртта на Симеон Велики (927), биха могли да са едно и също лице. Това предположение се поддържа и от пловдивския митрополит Арсений.  

Най-ранното упоминаване на светеца е в Зографското четвероевангилие    от края на X в. В Григоровичевия триод (XII – XIII в.) името на св. Йоан Рилски е споменато заедно с имената на св.св.Кирили Методий. – „Нека с похвали бъде увенчан Кирил Философ, който заедно с брата си Методий доведе при Господа новоизбраното множество на славянския народ, а с тях да бъде възпяван и отецът Йоан от Рилската пустиня.“

Святост след смъртта 

Образи на св. Иван Рилски и св.Йоаким Сарандапорски от Погановския манастир,  края на XV в.

Гробът на св. Йоан Рилски край Рилския манастир.  

След смъртта си през 946 г. Св. Йоан Рилски е погребан близо до основаната от негоРилска обител, , но скоро след това цар Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешнаСофия.  Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Около 989-992 г. неговите мощи са пренесени от царСамуил   и тогавашния български патриарх Герман- Гаврил   в Средец. Това става на 19 октомври   и от тогава на този ден се чевства неговата памет. Отначало мощите на светеца са положени в църквата „Св. великомъченик Георги Победоносец“, а след това пренесени в църквата „Св. апостол и евангелист Лука“. През XII-ти век в негова чест е построена църквата „Свети Лука“ при която се образувал и манастир. Византийският писател Георги Скилица  свидетелства, че в Средец мощите му излекуват византийския император Мануил Комнин  (1143-1180).

През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Белла ІІІ  превзема Средец  и отнася мощите на свети Иван Рилски в своята столица Гран (Естергом ). Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Йоан Рилски го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.

На1 юли църквата празнува връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския обител. През 1195 г. цар Иван Асен  тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Велико Търново в основания от него Рилски манастир.  И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Йоан Рилски, чиито нетленни мощи  се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.

На 29 и 30 юли 2009 г. на заседание на Свети  Синод, Великотрънвският митрополит Гриторий измоли частица от мощите на Свети Йоан Рилски да бъдат предадени на старопрестолния градВелико Търново.Светите мощи са предадени лично отпатриарх Максим  и игумена на Рилски манастир – епископ Евлогий. Мощите на Свети Йоан Рилски са посрещнати изключително тържествено с военни почести от множество вярващи християни в града.

Разпространение на култа към Св. Йоан Рилски 

В Рилския манастир и в Рилския регион през IX-X в. и по-късно из цялата страна.

Средец през X в. при пренасяне мощите на светеца. С прекъсване от 1183 до 1187 те остават до 1185 г.

Търново в периода от 1185 до 1469 г., където те са неразделна част от общия култ към търновски кръг светци (св. Иван Рилски, св. Петка Търновска,  св. Иларион Мъгленски, св.Михаил Воин ).

След 1469 г. център на култа към светеца отново става Рилският манастир.

В Унгария през XII в. по време на престоя на мощите в град Гран 1183 – 1187 г. култът се разширява в пределите на унгарското кралство.

В Сърбия (XIV – XVII ) –- най-ранните доказателства за проникването на култа в сръбските земи са сръбските стишни пролози от XIV и XV в., свидетестващи за разпространението на почитта към св. Иван Рилски и другите трима търновски светци из цялата територия на Сърбия (манастирите Дечани, Николяц, Печка патриаршия, Плевле и други).

На Атон (XIV – XVII в.) – през втората половина на XIV в. в състава на Стишния пролог в търновския му превод проложните жития на св. Йоан Рилски и на останалите търновски светци навлизат в книжовната традиция на атонските манастирски средища. Света гора е един от пътищата, по които преписите на житията попадат на руска почва.

В Молдо-влахийското княжество (XV – XVIII) – първите молдо-влахийски преписи на Търновското проложно житие на св. Йоан Рилски са свързани с дейността на най-големите манастирски центрове Нямц, Драгомирна, Путна.

В Русия (XV – XVIII в.) – най-ранните руски преписи на Търновското проложно житие на св. Йоан Рилски са от средата на XV в. и влизат в съставите на стишните пролози в скрипториите на най-значителните манастирски комплекси около Москва: Троице-Сергиева Лавра, Йосифо-Волоколамски манастир, Кирило-Белозерски манастир и в Новгородско-Псковската книжовна традиция.

В Гърция – почитта към Рилския пустинножител започва през ХIХ век. В 1819 г. той е включен в сборник с жития на светци (синаксар), съставен от св. Никодим Светогорец. През 1895 г. е включен във Великия синаксарий на Константин Дукакис; също и във Великия синаксарий на Виктор Матеус през 1950 г., а в наши дни – в сборник на архимандрит Николай Протопапас. 

ПЕЩЕРАТА

 предоставил от Уекипедия Яким Стоев

тагове: Иван Рилски, живот, битие