Не съм ти писала има-няма 50 години… Не за друго, ами аз съм не по-малко заета от теб. Най-после се наканих. Няма да искам много, не се тревожи… Само чети внимателно, да не стане някой сакатлък….

На първо място искам да ми върнеш нервите някъде откъм едногодишна възраст… Тогава не ми пукаше твърде, да ти кажа…

Искам си и зъбите, пак от това време…

Венците ми плачат, като седна на стоматологичния стол, ама не от болка – от финансов колапс…

Трябва ми пералня, която готви, чисти, пере и простира, глади…Ако може и сама да се зарежда. Ако не може, аз ще я пълня, не се безпокой….

Върни ми акъла към 9- клас, когато смятах, че е ужасно да пушиш….

Не искам да ми увеличаваш доходите…. Те, все казват, че са увеличени, ама аз нали съм си тъпичка, явно не разбирам…

Искам малка печалба от лотарията….Не е за мен, нали знаеш….?

Донеси ми чорапи и гащи с реотани, през лятото да стават и на охладители….

Не на последно място, направи така, че каквото изям, да се натрупва между диафрагмата и шията ми. Щото аман от асансьорни копчета…!

Ако ти се виждат много желанията ми и смяташ, че си ангажиран, дай да се сменим… Аз ще дойда да се пландичкам с шейната, пък ти работи, пък после си почивай, докато готвиш, чистиш, переш, гладиш и т.н….!

И ако се чудиш дали съм слушала, не се съмнявай…! Слушала съм цяла година основно себе си! Каквото съм рекла, направила съм го…!

Айде, че пералнята спря, а яденето още кудкудяка…!!!“