Легендата гласи, че древните конници отдалече забелязвали хълмовете, които били ориентировъчен знак за тяхното придвижване и място за установяване в Тракийската низина. И днес от всички посоки към Пловдив, хълмовете отдалеч сигнализират близостта на града, При  хубаво време,дори от тракийската гробница в Старосел, се виждат,което подсказва колко важен фактор, те са били в Античността. Историческите следи показват,че Пловдив е израснал между тях и реката.Днес съвременният град, ги е   включил в своята тъкан и те са негови градски части.
През недългата история на третата българска държава, в последните 100 години, хълмовете са били решително преобразени,и благоустроени,Превърнали са се в паркове и зелена енергия на града.
Селищата, които  са  разположени на наклонени терени имат големи и различни възможности за тяхното изграждане и възприемане.Възстановеното улично осветление на спиралата на пътя към върха на Джендема предава на града приказен нощен характер. Всеки , който   се изкачва към върха,  се  възхищава на гледката от него. От тук се виждат пловдивските тепета, планините на юг и север  и даже пистата на летище Крумово. Не трябва ли да се замислим за онази алея, която обгръща върха и тъне в мрак , а върха по време на нощната тъма се превръща в сянка на духове?  И пак ще се върнем на алеята. И ще тръгнем по нея, за да се насладим на красотата на подпорните стени на тепето,  Колко малко е нужно на човек да се наслади на тази красота и да обгърнем хълма в светлина, която ще сияе над града. А за наше учудване наоколо цари пустош. Нима това не е една възможност да преобразим този хълм. А какво ни е нужно- много малко средства.
Да се пренесем на един хълм, който е свързан с голяма история, кой мислите че е – Бунарджика. Ставаме свидетели на една завършена парково-монументална композиция. Ако тръгнем от паркинга и продължим до по- високото ниво на пиедестала ще се сблъскаме с двата паметника- Руския  и Альоша. Пред нас ще се открие  цялата красива гледка на Пловдив. Голям е проблемът за Альоша- против него или за него- решението е наше.  Може би най-важното е да запазим целостта и  изградеността на композицията, която е създадена и да решим дали ще се намесим. Но такава намеса е неотложна сега. Наличието на  рушащата  се постройка от южната страна на постамента влияе на цялостното впечатление от комплекса. Може би е време да се вземе  решение дали има нужда от бившето малко
заведение за обществено хранене. По моему има две възможности- първата е да се възстанови и вгради в цялостната композиция , а втората е рушащата се сграда да се премахне и околната природна среда да се възстанови. В такъв случай разбира се  не са необходими толкова средства. Но от голямо значение е, за да  функционира комплекса и околната му среда.
Веднага можем да се спуснем към площадката на легендарния
ресторант на хълма „Голям Бунарджик“. В историята на Пловдив и в паметта на хората остава  спомена за „Големия Бунарджик“. Работата на пловдивските архитекти е оценена от гражданството на Пловдив като убедителен пример за модерната архитектура. И като обобщение – преди десетина години Клубът на Архитекта- професионалист-   Общественик (КАПО) направи предложение пред Общината и инвеститори, да се актуализира проекта за ресторанта. Може би е времето да се замислим да бъдат възстановени двата ресторанта, където пловдивчани ще се събират и спомените ще се превърнат в реалност!

архитект  Дечко Дяков 

под редакцията на  писателя и общественик Мария Герасова

Следва продължение