… Един стар лекар по душа веднъж е казал:
Не гърбът боли, а товара, който носиш.
Не очите страдат, а несправедливостта, която виждат.
Болката не идва от главата, а от мислите.
това ехо през него.
Не гърлото се свива, а думите останали неизказани
или изречени в гняв.
Не стомахът гори, а това, което душата не може да смила.
Не черният дроб се възпалява, а натрупаният гняв.
И не сърцето боли, а любовта – самата любов, която,
Въпреки че боли, в него се съдържа най-мощното лекарство…
Луз Маркес