В* Е* С* Е* Л
Г* Р* Ъ* М* О* Т* Р* Ъ* Н
ФРЪЦЛАТА
Златната тя. Стои си милата в автобуса и все едно не е тя. Изведнъж, като че ли нещо и прещракна и тя поде спискливия си глас глас:
-Не тъ ли е срам, ма! Тук си седнала да ядеш. Засрами са? Сички пътници та гледаш. А ти си ядеш тъй сладко.
Така озвучаваше с приятния си тембър, в обратния смисъл на думата фръцлата.Кондукторката в автобуса я гледаше с искрящ поглед, но без да повиши тон се обърна към нея:
-Госпожо. Аз съм тук от дванайсет часа на крак, а ти ми правиш забележка. Нямам ли право а се нахраня?
– Виж са, ма!- продължи фръцлата.
-Какво да се видя? Аз съм на работното си място и не съм мръднала от тук. Всичко ми присяда.
– Тъй значи? Май нарушаваш работната дисциплина?
– Така ли? Аз мисля, че не . Виждаш, че моята столова е в автобуса. Ти може би се храниш в уютния си апартамент, а аз тук, на бързо.
– Тъй значи. Пък ма обиждаш?
– Кой те обижда мила? Това е така. Както те гледам, май цял живот не си хващала работа.
– Тук май си права. Имам добър и богат мъж.
– Ето, виждаш ли? Ако си изкарваш парите като мен и работиш по 12 часа без прекъсване, тогава няма да говориш така.
– Сега разбирам. Хайде да слизам, че в къщи ма чакат. А аз не съм са прибирала целият ден.
– Милата ,едни бачкат целият ден, а други си гледат кефа!
– И ти май са раздрънка? Говореше интилегентно, а сега…
-С такива като теб, така трябва да се говори. По друг начин няма да те разберат. Хайде слизай, че озвучи целият автобус! Какво ще кажат пътниците?
– Каквото и да кажат, не ми пука. Никой не ма познава.
– Не те познава, но ще те запомнят. Такива като теб се помнят дълго. Не знаеш какви ги срещам тук?
– Хайде чао. – и фръцката забърза към вратата на автобуса.
-Ако още една като нея дойде тук, вече няма да издържа- гласно изрече кондукторката.
НАЛИ ТАКА?
Петре, Петре бре. Не те ли е срам, бре човек?. Виж са на какво приличаш? По цел ден скиташ, работа не хващаш. Чуждите люде одумваш и себе си не виждаш. Гледам те, аз издалеко и ти се наслаждавам на гламавата глава. Дигнал си я значи, като че всичко ти е наред. А не се виждаш колко си затънал до гуша,брат. Превърнал си се в парцаливко. Гол, бос, мръзнеш от студ, но хич не ти пука. Думаш, че господарите ти са виновни.Трупали си паричките, а за людете не се сещали.Тъй е Петре. И аз мисля тъй. Щото народа гладува,а те нали си имат парички, коли, пък и грамадни къщи. Цели палати. Цял симфоничен оркестър да се побере в тях. Мислят се за царе, значи. Другите да работят за тях, а те да живеят с многото пари. Онзи ден видях на земята паднала старица. Цялата трепери от студ, Познах я. Баба Ванче. Живееше доскоро на третия етаж, до нас. Но остана сам самичка, горката. С пенсия от 115 лева. Не можеше да си плаща задълженията за месеца, а да не говорим за храната Гледам я, горката кожа и кости е станала. Изритаха я на улицата. Взеха и всичко.
Имаме трима милионери в блока, но никой не се сеща да и помогне. Така ще си умре по улиците, горката. Отгоре на всичко, гледам онзи. Васко, дебелото шкембе, така му викат. Минава си значи покрай нея и тропа с крак.
-Ставай ма, дърто! Кво си са проснала тук!
А тя, горката го поглежда със сълзи в очи и нещо фъфли със беззъбата си уста. Той я ритна грубо с крака и тръгна. Да, ама времето си тече. Нали го знаете, Попето? За голям ербап се пишеше, завалията. И какво стана! Крал, крал, ама накрая краденото излезе на бял свят.Взеха му всичко. Легна болен на легло. Заохка, запъшка. Хвана го ракът и си отиде. Отиде си както майка го беше родила. Гол, голеничък. Да не стане това и с Васко. Като е милионер, дали е човек, с главно Ч? Щото природата не търпи малките човеци с многото пари.
А нашият Петър ще си остане такъв, докато не разбере, че трябва да работи. А когато работи, човек, ще има парички за всичко. Само господарите трябва да разберат, че вече е време да се грижат за хората си. Нали така?
Мария Герасова
тагове: хумор сатира, едно весел гръмотрън