Мили читатели на вестник Сияние. Започваме една нова рубрика, „Универсално познание“, която ще излиза всяка седмица. Да се надяваме, че ще ангажира вашето внимание
УНИВЕРСАЛНОТО
Универсалното не е на мода. Универсалните гении принадлежат на миналото. Днес те са заместени от големи научни колективи, понякога от хиляди участници, от мощни технически инструменти, способни да навлязат дълбоко в структурата на материята.
Колосалното количество натрупани данни се вкарват в мощни информационни масиви, които на свой ред бълват колосално количество обработена информация. Информацията е толкова много, че човечеството потъва в нея и губи ориентация. Синтезът и обобщението при такива условия са почти непостижими.
И тук се появява чувството на носталгия и празнина. Носталгия и празнина по времето, когато нямаше толкова мощни технически средства, но имаше индивидуалности, способни да прозрат далеч в бъдещето, да обяснят необясними феномени на своето време, да подготвят настоящето ни развитие. Днес има глад за универсалното.
Тук не коментираме универсализма на големите империи или на големите философски системи. Имаме предвид възприемането и функционирането на човешкото съзнание, като единно цяло. Защото , независимо, че могъщото съзнание на Айнщайн не приема квантовата механика, а могъщото съзнание на Бор е нейна опора, пред нас имаме сходен феномен- съзнание, със сходни характеристики, макар че при функционирането си стига до различни резултати. Съзнанието, като понятие, надхвърля отделното съзнание на Айнщайн или Бор.
Неразделна част от този проблем са тъмните, неясни, забравени страни на съзнателния процес. За да имаме възможно най- пълна диаграма на мисълта трябва да изчистим шума, отклоненията, неяснотите и да се доближим до чистата, непрекъсната линия.
Основната цел на тази рубрика е да открива или преоткрива забравените или недооценени герои на мисълта, без които не можем да получим реална представа за съзнанието и неговото значение. Както по траекториите на взаимодействията на частиците, ние индиректно можем да съдим за съществуването на нови процеси, частици или явления, така чрез осветяване на сянката ние можем по- добре да разберем потенциала и ограниченията на нашата мисъл.
А може би, връщайки се към забравените велики ние ще можем да се докоснем до други, непознати за нас нива на познание и да се подготвим по- добре за комуникация с по- висши от нас същества?
С уважение: Георги Караджов