помним ли ги?
Честит 3-ти март българи!
Днес е най-българският празник – Освобождението на България, Да се преклоним пред тях, пред героите, които живяха и се бориха за нашата мила България. За Левски, който отдаде живота си за чиста и свята република.
Макар и вече да не са сред нас, домовете им още са тук и носят свидетелство за духа на тези велики българи. Нека ги посетим заедно и да се потопим в атмосферата на свободолюбива България!Да обърнем поглед назад и да си припомним светлите личности в историята ни. Унизително е българският народ да седи наведен, смирено свел глава и безропотно понасящ всичко при условие, че тези велики революционери, редом с безброй свои последователи, са посветили живота си за свободната на България. Нека днес, припомняйки си думите и делата, да си спомним техните цели и идеали. Нека, поглеждайки портретите им осъзнаем, че те са живяли кратко, но пълноценно, защото са имали мечти и воля да се борят за осъществяването им! Нека истинският българин и свободолюбивият, борбен човек се събудят в нас! Святи имена за българския народ, извоювали свободата ни… да си спомним за тях…
Васил Левски
Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш.
Васил Иванов Кунчев – Левски е роден на 18 юли 1837г. в Карлово. Български революционер, идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Блгарски национален герой. Именно заради тези си дела е известен и като Апостола на свободата, но така и не успява да доживее желаната свобода. Левски е обесен на 18 февруари 1873г. в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник. Той е предаден от „съмишленици“ и уловен от поробителите до Къкринското ханче. Води се дело срещу него, заради дейностите, които ръководи, но e осъден на смърт.
Родният дом на Левски в Карлово се намира на ул. Ген.Карцов 57. Къщата е рухнала още преди Освобождението, тъй като е била необитавана. По инициатива на карловци, на роднини на Апостола, на Карловската дружба и Народния комитет „В.Левски“ в София къщата е възстановена през 1933 г. През 1937 г. тя е превърната в
в къща-музей и е част от Националния музей „Васил Левски“, който освен нея включва и експозиционната зала на музея, в която са показани материали, посветени на родното място и рода на Васил Левски, неговия живот и ролята му в национално-освободителните борби на българския народ през XIX век, образа на Апостола в произведенията на поколения български художници; зала за временни изложби, в която се намира восъчната фигура на Левски; Чардаклиевата къща с щанд за сувенири и художествена и научна литература за Васил Левски и Карлово; мемориалният параклис „Всех святих болгарских“, в който се съхраняват косите на Апостола.
Христо Ботев
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина…
Но… стига ми тая награда –
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода…
из „На прощаване в 1868г.“
Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, е роден е на 6 януари 1848 г. в Калофер. Български национален герой, революционер, поет и публицист. Като национален революционер, Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Литературното и публицистично наследство, което ни оставя, не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства, то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература. Ботев загива в сражение, пронизан от куршум, на 01 януари 1876г. във Врачанския балкан.
Домът на Ботев в родния му Калофер (ул. Христо Ботев 5) е унищожен при опожаряването на града през 1877 г. Едва през 1942 г. къщата е възстановена по спомени на брата на поета – Кирил Ботев, а през 1944 г. е превърната в къща-музей. И до момента, тя е част от Национален музей Христо Ботев, който включва мемориална къща-музей, изложбената зала, паметник на Христо Ботев и паметник на майката на поета – Иванка Ботева. Целият комплекс е обявен за паметник на културата, от национално значение. Къщата-музей отразява приблизително скромната обстановка, в която се е родил и израснал Ботев. Възстановени са огнището с веригата, чекръкът, дървеният одър, покрит с китена калоферска черга, писалищната маса на баща му – даскал Ботьо Петков и др.
Георги Бенковски
„Ставайте робове, аз не ща ярем!“ думите, издялани на паметника на Бенковски над Копривщица.
Гаврил Груев Хлътев, наричан още Георги Бенковски, е роден в Копривщица на 21 септември 1843 г. Български революционер, основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание в 1876 г. в 4-ти Революционен окръг. Приемайки името Георги Бенковски, той активно се включва в предприетите от българската революционна емиграция действия, по организирането на неуспялото Старозагорско въстание (1875 г.). С подпалване на Цариград и саможертвеното Априлско въстание, което единствено в ръководения от него IV революционен окръг избухва истински, а жестокото му потушаване довежда до обявяване на Руско-Турската Освободителна война, както и до смъртта му. Убит е в следствие на предателство на 12 май 1876 г. в Тетевенския Балкан.
Родната къща на Бенковски в Копривщица се намира на ул. Георги Бенковски. Тя е построена през 1831г. изцяло от дърво и е типичен представител на къщите на средно заможните граждани от времето на Възраждането . В момента, тя е къща-музей и в нея се съхранява личната пушка на революционера, с която той е стрелял срещу поробителите. А над Копривщица от 1976г. до днес „бди“ паметник, посветен на Георги Бенковски и легендарната му хвърковата чета.
Тодор Каблешков
Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братя, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…
из Кървавото писмо
Тодор Каблешков е роден на нa 1 (13) януари 1851 г. в Копривщица. Въпреки сериозно си заболяване (туберколоза), сред най-дейните активисти на движението на освобождение. Основава революционен комитет в Пирот и други градове. Избран е за ръководител на комитета в Копривщица, както и за помощник-апостол на Панагюрския революционен окръг. Пише Кървавото писмо, което поставя началото на Априлското въстание. Пак той обявява избухването му. Датата е 20 април 1876 г., а мястото е Копривщица. Предвожданите от него въстаници превземат конака и издигат българското знаме над него. След краха на бунта е пленен от турците. Само на 25 години, на 17 юни 1876 г. Каблешков се самоубива в Габровския конак.
Хаджи Димитър
Кого ли боли нашата рана, когато ний помежду си не са потрудим да ú намерим лекът ? В нищо друго няма спасение, освен в съгласието и постоянството, за да докараме край на мъчителствата и на угнетенията на бедния ни народ български…
из писмо до Панайот Хитов от 5 март 1868 г.
Български революционер и войвода. Роден на 10 май 1840 г. в Сливен. Организира и ръководи чети. Първото му излизане в Балкана е през 1862 г., когато е 22 годишен. През 1868 г. заедно със Стефан Караджа формира отряд в Румъния и на 5 юли същата година преминава Дунав. Следват няколко сблъсъка с турската потеря. Четата е разбита на 9 юли в местността Канлъдере (от турски – кървава река). Стефан Караджа е заловен, а Хаджи Димитър и още 58 четника се придвижват към Балкана. Седмица по-късно, на връх Бузлуджа в Шипченската планина е последното сражение. Хаджи Димитър е тежко ранен и около 29 юли/10 август 1868 г. умира от раните си. Войводата е едва на 28 г.
Любен Каравелов:
Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято – всичко е твое!…
из „Българи от старо време“
Любен Каравелов е роден в Копривщица през 1834 или 1835 г. Български революционер, журналист и поет, писател и енциклопедист, етнограф. Той е по-големият брат на един от най-влиятелните политици след Освобождението – Петко Каравелов. Редактира в-к „Свобода“ и в-к „Независимост“, със съдействието на Христо Ботев. По време на националното революционно движение за освобождението на България Любен Каравелов е създател и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния. Умира на 21 януари 1879 г. в Русе, от туберкулоза.
Домът на братя Каравелови се намира в центъра на Копривщица, на бул.Хаджи Ненчо Палавеев 39. Включва зимна къща, лятна къща и стопанска постройка. Строени са от местни майстори четвърт век. Първо е издигната зимната къща – през 1810 г. Именно тук се раждат Любен и Петко Каравелови. Сега в нея е организирана експозиция на предмети от бита на семейството. В стопанската постройка, издигната през 1820 г., се приготвяли известните копривщенски колбаси – суджук и луканка. Днес, тук е изложена печатарската преса, купена през 1871 г. На нея са отпечатвани вестниците на Любен Каравелов и… първата Конституция на България след Освобождението! В лятната къща са представени документи и снимков архив от живота на семейството. Интересен акцент в архитектурата е обширният дървен чардак на втория етаж с разположен на него миндер.
Още веднъж. Поклон пред тях,
в знак почит.
тагове: 3 март, героите, Освобождението, героиет
