Шествието на български таланти по световните оперни сцени започва в края на 40-те години на миналия век, когато Борис Христов дебютира в “Ковънт Гардън” като Борис Годунов. Днес в Британския музей сценичните му костюми се пазят в една зала с тези на Мария Калас и Лоурънс Оливие.

Академията на негово име в Рим не дава на италианците да забравят, че сме известни и с друго, освен с подозрение за участие в папския атентат. 
Всъщност тъкмо те, австрийците и французите, от половин век пълнят най-елитните си театри благодарение и на българските гласове. Триумфът на Никола Гяуров  в Миланската скала през 1959 г. е последван от гастроли в Париж и Виена. “Изкуството ми би имало смисъл, ако може да покаже на чужденците, че страната ни притежава култура, заслужаваща уважение. Затова никога не съм свалял от гърба си надписа България” е най-често цитираната фраза на певеца. Той умира в Италия – също като Гена Димитрова, за чийто глас Херберт фон Караян казваше, че “само боговете го заслужават”.
С прочутия диригент дълги години работи и Анна Томова-Синтова.  
Заедно с Райна Кабаиванска тя е сред най-споменаваните българки в света на операта до днес. Ангажиментите навън не им пречат да се връщат периодично у нас за майсторски класове. Но май само  
Никола Гюзелев имаше повод да съжали, че е останал по-дълго в България след обиколката на европейските, американските и японските сцени. Световните отзиви за брилянтния му Филип II не оказаха никакво влияние на журито, което преди две години предпочете известен само в Пловдив диригент за поста директор на Софийската опера.

предоставил: Стефан Петров

тагове: оперни, певци, прославили, България