ВЕСЕЛ*** ГРЪМОТРЪН
Внимание. А ха…
ТРУДНА ПОБЕДА
Драги телезрители. Нашите камери се намират на автобусната спирка, от където директно ще ви предадем квалификационната среща по модерно ръгби, между нашия така симпатичен и енергичен отбор “Чакащ пътник ” и “Автобус номер девет”.
За първи път в българския спорт ще дебютира, Весела Будилкова. Мачът ще се играе на хлъзгав терен. Над главите на състезателите се извисяват сиви облаци и падат едри дъждовни капки. Неблагоприятното време способства да изкара играчи и зрители от нерви.
А това са няколко ръгбисти от “Чакащ пътник,” да загрявят по лек, спортен екип. Между тях е Зевзеков, който се откроява и се чува: “Айде бе, докога ще чакаме?”. Но думите му не стигат до главния съдия.
Сега, обективът ни е насочен към останалите състезатели. И в този момент, се задава противниковият отбор. Пенев се възмущава: “На час по лъжичка!”
Вече двата отбора са лице срещу лице. Начален сигнал и ръгбистите на “Чакащ пътник” започват атака. Пиронков избутан от играчите си, лети към първото стъпало. Петицата от противника грубо го рита в ребрата и той пада върху терена. Възрастен зрител крещи: “Грабвайте телата!”
Някой беше скъсал всички копчета, от шлифера на страничния съдия.
Внимание, само трима играчи успяха да пробият противника, а останалите продължиха атаката. Опасно положение. Обрешков си търси портфейла, но е останал някъде сред зрителите. Момент, момент, в центъра на игрището нещо става! Това е Рахатлъков. Ама, защо стои така равнодушно? Лелката от “Автобус номер девет”размахва безпомощно пазарски чанти. Над главите на състезатели и зрители летят патладжани, домати и чушки. Наново опасно положение… Грамаден домат удря Кантарджиев по тила.
И в този момент, съдията дава край на първото полувреме.
След кратка почивка от петнайсет минути, ще продължим нашето предаване.
Драги зрители, продължава срещата по модерно ръгби между “Чакащ пътник” и “Автобус номер девет”. Нашите камери са на спирка “Тримонциум”. Сигнал и в нападение влизат още трима играчи. Внимание! Бабанчев грубо рита Пантов по глезена и той замахва заканително с юмрук. Съдията показва червен картон и свири дуспа.
А сега, нашите любимци са образували кордон на пет метра от противниковата врата. Внимание, разместване и едно изгодно положение беше пропуснато. Да си отдъхнем за малко! В този момент, двама малки състезатели от “Автобус номер девет” са в отбрана. Единият, понесен от атаката, лудо се мята върху краката на Пиронков, а другият, подет от тройката на “Чакащ пътник”, прави акробатични скокове във въздуха.
Внимание, лети към вратата и се намира в прегръдките на Рахатлъков.
В този момент съдията дава край на мача.
“Автобус номер девет,”се намира на последна спирка.
Въпреки критичните положения и минимални загуби на портфейли, зеленчуци, копчета и бримки по чорапите, така очакваният гол не беше отбелязан. Да се надяваме, че в срещата реванш, двата отбора ще се реабилитират и мачът ще завърши в полза на “Чакащ пътник”.
До нови срещи, драги телезрители
ПЕСЪЧИНКА В КАФЕТО
Гражданинът, Иван Петров с удоволствие отпиваше от ароматичното турско кафе. От дъното на бара, долитаха галещи звуци на йоника. В един момент, той се изправи, вдигна високо ръце свити в юмрук и извика: “Е- В- Р- И- К- А”… Проклетият му тирбушон! Как не се сетих до сега! – и тупна обратно върху стола.
Преди три дни, колегата му Костакиев даде прием у дома си. На него присъствуваше и директорът Карапетров. По някаква случайност, той забрави тирбушона си на масата.
Привлечен от металния блясък, Иван Петров го забеляза. В момент, когато нямаше никой, той го грабна като хищник, който преследва плячката си, и го пъхна в джоба си. Развеселен от виното и някаква приятна мисъл, която го гъделичкаше, усмихвайки се, не усети как се намери на спирката. Криво-ляво се прибра вкъщи. Главата му тежеше. Съблече сакото и ризата си, и в този момент, лицето му се сгърчи от болка. Върху новия панталон от китайски габардин огромно, мазно петно, загрозяваше изящната му външност. Идеше му да заплаче. Дали Карапетров не беше видял петното! Да, в един миг, той някак странно го изгледа! Такъв поглед може да отправиш към човек, когото презираш. Аха, така значи! А сега, в командировка за Париж изпращаха Костакиев!
Иван Петров разтърси глава, пъхна панталона на закачалката и го остави да виси в гардероба. На другия ден, тирбушонът изчезна. Къде ли не го търси. Като си помисли само, чия собственост беше!Буйният ритъм на следващата мелодия, го върна към действителността. Беше забравил, че се намира в бара. Някаква песъчинка по необясним начин беше попаднала в кафето, което с такова удоволствие допиваше. Хрус… и песъчинката се стри мужду зъбите му. “Ах, тоя, Костакиев! Като тази песъчинка ще го! – помисли гласно, той. Тирбушонът, тирбушонът ще ме доведе до директора! По-бързо, по-бързо! Ще го грабна от панталона си и ще види, кой е Иван Петров!…
Мария Герасова
тагове: хумор, сатира, едно, весел, гръмотрън