В края на ІVвек, българският народ изгубил своята свобода – политическа и духовна.
Турските завоеватели не пощадили християнските светини и културни паметници. Тежък удар понесла и българската църковна организация, подчинена на Цариградската патриаршия.
Фенерското духовенство провеждало асимилаторска политика. На първо време, висшето българско духовенство било заменено с гръцко, което служило в храмовете и проповядвало на неразбираем за народа език. Османските управници дали на цариградския патриарх широки граждански и съдебни права. Той станал висок, султански сановник и върховен началник на всички православни християни в Османската империя. Граждански и съдебни функции притежавали и епархийските
владици, предимно гърци. Те налагали на българското население данъци и ги събирали насилствено със съдействието на местната власт.
Измъченият ни народ, копнеел за политическа и църковна свобода и всеотдайно се борил срещу поробителя. През тази изключително тежка епоха, Църквата се оказала най-добрият бранител на праотеческата вяра, пазителка на народния дух и възпитателка в родолюбие. БПЦ дала
много мъченици за вяра и род. Изумителни са подвизите на св. Георги Кратовски /1515/,
св. Николай Софийски /1555/, епископ Висарион Смоленски /1670/, св. Злата Мъгленска /1795/ и много други.
Огромна роля за опазване на православната вяра и народностно съзнание на българския народ
през време на робството изиграли манастирите. Те пазели непокътнато християнското учение и
националната духовност. Ограмотявали народа чрез своите училища, подготвяли бъдещи
свещеници, насаждали благочестие, развивали книжовно-просветна дейност. Известни
книжовници от тази епоха са: Владислав Граматик /ХІв./, Димитър Кантакузин /XІв./, поп Пейо /XVІв/, Матей Граматик /XVІв/, поп Тодор Врачански /XVІІІ/. Пътуващи монаси /таксидиоти/
обикаляли родната земя, откривали килийни училища, учели народа на българско четмо и писмо,
вършели възродителска работа. Те били предвестници на българското национално възраждане.
Между тях се откроява фигурата на Йосиф Брадати /XVІІІ/.
С това може да се гордее българският народ. Със своите духовни просветители.
Константин Златев
тагове: духовни, просветители, България