В памет на Frаnco Дino Rasetti / 1901- 2001 / италиански физик и палеонтолог.

Един отказ определя моя живот- започва той. Отказа да  работя по проекта „Манхатън”. Проектът за създаване на първата атомна бомба. Но съжалявам за своя избор, защото името ми би било много по- известно днес.

Странни са криволичещите пътища на моя живот. На шест години знаех латинските имена на стотици  насекоми, но не знаех нищо за физиката. А  имено физиката изгради моята лична биография. Зоологията и ботаниката бяха моята слабост. Но както се случва в живота, една среща промени всичко. Срещата ми с великия учен и физик, Енрико Ферми. Още като студент, той знаеше повече от своите професори. Силно ме грабна, тази негова увереност в собствените  си сили. Нямах  самочувствието, че мога  да се занимавам с физичната теория, а той стана велик физики- теоретик. Затова станах физик- експериментатор. Ние, италианските физици от групата на Енрико Ферми създадохме неутронната физика, физиката в основата на атомната бомба. Според мнозина изследователи, аз съм бил най- важният в групата след самия Ферми. Никога не съм се стремял към първите места. Просто обичах красотата и природата. Затова станах запален и добър  алпинист.

След  напускането на Италия по времето на Мусолини, се установих в Канада. И тогава дойде поканата от бащата  на атомната бомба, Енрико Ферми. Но защо  отказах ли?  Защото любовта ми към природата надделя. Не исках да участвам в създаването на средство, за нейното унищожението. И тогава  станах палеонтолог. Започнах изследване на един от най- древните периоди от развитието на флората и фауната- Камбрийският. Период преди 570- 500 милиона години.  За изследванията си в областта на палеонтологията  получих медала Charles Doolittle Walcott   от Националната академия на науките на САЩ. В същото време останах последния жив притежател на патенти на процеси, свързани  със създаването  на атомната бомба, от групата на Ферми.  

Ако, човек би се замислил, не би трябвало да се  връща назад. Но защо да не помечтая? Реших да не се занимавам с теорията, защото сметнах, че не съм силен в абстрактното мислене. Въпреки това разбрах, че първите области на физиката , термодинамиката и концепцията на ентропията,  са най- абстрактните. Не ми липсваше култура. Знаех френски, италиански, английски и немски. Имах познания и в най- абстрактния от съвременните езици- латинския. Притежавах     качеството , дълго време преди да се случи  дадено събитие , вече знаех какво ще бъде то.

Достатъчна ми е била насладата от величието на природата. Но може би  не ми достигаха амбиции? И тогава, аз сътворих себе си За мен и за сътвореното от мен може би трябва да дадат оценка другите. Както авторитетното списание „Нейчър” ме определи за един от най- многостранните учени на 20 век. 

С уважения Frаnco Дino Rasetti

Автор: Георги  Караджов

тагове: сътворение, физик, палеонтолог