създателят на Рамаяна
Валмики принадлежал към кастата на брахманите и произхождал от семейство, което водело своето начало от мъдреца Бхригу, но по стечение на обстоятелствата бил отгледан от друго семейство, членовете на което били разбойници. Мъдрецът бил известен с името Ратанкар и също като хората от семейство, в което бил израснал, се научил да ограбва пътниците. Веднъж той срещнал вестителя на боговете Нарада и като не го познал, поискал да го ограби. Нарада го запитал дали семейството му, заради което извършва всички тези злодеяния, ще е готово да се жертва заради него така, както той правел това заради тях, а младежът отвърнал, че не се съмнява в тяхната подкрепа. Като чул отговора на Ратанкар, вестителят на боговете го накарал да се върне у дома и да се увери дали наистина трябва да бъде толкова сигурен в лоялността на разбойниците и готовността им да го спасят от извършените грехове като ги поемат върху себе си.
Младежът направил каквото му бил наредил мъдреца и с изненада и огорчение разбрал, че нито един от неговите роднини няма да се застъпи за него, да жертва живота си или да сподели несгодите му. Всички те били загрижени за личното си добруване, преследвали личните си изгоди и не се интересували от проблемите на Ратанкар, а го приемали като човек, увеличаващ тяхното богатство посредством грабежите, от които се препитавали.
Разочарован от откритието си, младежът напуснал своя дом и потърсил място, където да се покае за всичко извършено. Той помолил Нарада за прошка, а от своя страна състрадателният вестител на боговете научил Ратанкар как да почита бог Вишну. Пазителят на равновесието във Вселената забранил на мъдреца да предаде на младежа мантрата Ram Nam, състояща се от повтарянето на фразата Sri Ram Jai Ram Jai Jai Ram, чрез която да се спаси от греховете си и да се освободи от колелото на прераждането, защото бившия крадец все още не бил достоен да изрича името на Рама, който бил аватар на Вишну и бил символ на съвършената личност. Хитрият Нарада, който много искал да помогне на Ратанкар, разместил думите в мантрата като се получило словосъчетанието Mara-Maram, което повтаряно много пъти звучало като Jai Ram. Така той избегнал гнева на бога на равновесието във Вселената и научил момчето на спасяващата от прераждането мантра.
Ратнкар седял толкова дълго и повтарял, медитирайки научената от Нарада фраза, че по тялото му било увито от клоните и тревите и затрупано с пръст, по която пълзели хиляди мравки. Момчето не усещало нито глад, нито жажда, нито студ, нито изтичащото покрай него време, защото било водено от голямото си желание да се покае за греховете си и да промени живота си като достигне до духовно възвисяване и заслужи прошката на боговете. Желанието му се сбъднало, когато един ден при него дошъл Вишну и прощавайки му за всичко извършено, го благословил и му дал името Валмики – означаващо „Хълма на мравките“, заради затрупалата го пръст, по която пълзели насекомите.
Така започнал новият живот на Ратанкар, който усвоил множество науки и станал велик мъдрец и Махариши.
Според преданията, той се срещнал с Рама по време на неговото изгнаничество от Айодия, а по-късно приютил при себе си неговата съпруга Сита, когато владетелят се усъмнил в нейната преданост след завръщането й от Ланка и с това я принудил да напусне царството му. В ашрама на мъдреца се родили и синовете на Рама – Лава и Кхуш. Тук принцесата отгледала двамата си сина, които получили добро образование от мъдреца и били обучени на различни военни умения. Един ден те заловили в гората прекрасен кон, който успял да избяга при провеждания от Рама ритуал Ашвамедха Яджна. Владетелят на Айодия изпратил предводителя на Ванарите и негов близък приятел Хануман да намери коня. Навлизайки в дълбините на гората, Хануман видял Лава и Куша, разбрал, че са синове на Рама и за да ги предпази от атаките на войските на Айдия, им позволил да го хванат и да го заведат завързан в пещерата, която обитавали. Не минало много време и братът на Рама се отправил към непрестъпния лес да потърси Хануман и изчезналия кон. Щом се приближил до пещерата на Валмики, той бил нападнат от синовете на Сита. Лакшман не разбрал, че те са деца на неговия брат и повел с тях тежка битка, в която накрая бил победен. Рама чакал дълго време Лакшман и Хануман и когато те не се върнали, той събрал войската на Айодия и се запътил да ги търси. Още щом стъпили в гората, войните били нападнати от Лава и Куша и претърпели поражение. Скоро владетелят на Айодия разбрал, че силата им се дължи на помощта на Хануман, който обяснил на Рама, че тези двама младежи са негови синове. Възхитен от ума и качествата им на войни, той ги признал за свои деца и помолил Сита да се върне с него и принцовете в двореца. Разочарована от предишното поведение на своя съпруг и подозренията и неразбирането, които той проявил към нея, владетелката на Айодия потърсила утеха в ръцете на майка си – богинята на Земята Бхумидеви, която отвела дъщеря си в земните недра.
Валмики бил и първия поет в санскритската литература, който въвел стихотворната стъпка śloka, която била използвана за написването не само на „Рамаяна“, но и на „Брахма-самхита“, „Махабхарата“, “Бхагавата-пурана“, „Нараяниям“.
Епосът „Ramayana” съдържа 24 000 строфи, разделени на седем книги: (Bāla Kāṇḍa – Книга за детството, Ayodhya Kāṇḍa – Книга за Айодия, Araṇya Kāṇḍa – Книга за гората, Kishkindha Kāṇḍa – Книга за маймунското царство, Sundara Kāṇḍa – Книга за красотата, Lanka Kanda – Книга за Ланка, Uttara Kāṇḍa – Последна книга). В него Валмики разглежда човешките ценности като: идеалният баща, вярната съпруга, верният приятел, идеалният крал, победата на доброто над злото, както и концепцията за следването на основния закон на Вселената – Дхарма. Историята на „Ramayana” разказва за живота на Рама и борбата му със злия демон Равана. Царят на Айодия се смята за аватар на бога на Вселенското равновесие Вишну, ето защо се почита като божество в хиндуистката религия. Неговите подвизи се представят в театрални постановки, танцови интерпретации и вдъхновяват множество литературни произведения на тази тема. Те, както и самия Рама, се честват в хиндуистките фестивали: Рама Навами, Калианам, Виджаядашами, Навратри, Дусехра. Приема се, че четенето или слушането на „Ramayana” води до освобождаване от греховете и благославя читателите и слушателите на епоса.
