ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР.85
Третата чудотворна икона на свети Георги се намира поставена на стълпа, който подпира северозападната част на огромното църковно кубе. За тази икона разказват следното: “ Когато сарацините нападнали Молдавия през ХV век, управлявал воевода Стефан VІ Великий / 1456 – 1504 г. /. Този воевода много скърбял за опустошението на светите места и постоянно се молил на Бога и пред иконата на свети Георги, която имала благочестивата му майка. Свети Георги му се явил и казал,че ще му помогне да победи неприятелите си, но му казал, след като свърши благополучно борбата,да отнесе иконата му в Зографския манастир, на Атон. Когато воеводата се сражавал с неприятелите, носел иконата на свети Георги,който невидимо ги поразявал. Уловените в плен с ужас и трепет разказвали на юначеството за невидимия победител.
Воеводата Стефан с всичките си войници узнал, че тази невидима т помощ е от свети Великомъченик и Победоносец Георги. След това, Стефан изпълнил обещанието си и изпратил иконата в Зографския манастир с много дарове , като същевременно обновил и манастира. На външен вид, тази икона е много различна от другите. Образът му изразява гневно отмъщение и живо мъжество. А самата живопис на иконата е светла и означава близост до нашето време.
В църквата “ Успение на Св. Богородица“ има чудотворна икона, наречена “ Акатистна“. Недалеко от манастира в пустинята имало едни свят зографски подвижник, който всеки ден четял по няколко пъти акатист пред тази икона. Когато латинците (при царуването на гръцкия цар Михаил Палеолог, който отстъпил от Православието ) начело с папските пратеници ( някои говорят, че е бил сам папата ) се приближигли до Зографския манастир, споменатия подвижник чул глас от иконата на Божията майка, която му казала по- скоро да отиде в манастира и да каже на игумена и на братята: Враговете на Православието са близо. Който е слаб и не може да търпи, нека бяга в пустинята,докато премине това изкушение; а който може да получи мъченически венец, да остане. Подвижникът побързал да отиде,но щом стигнал до портата видял,че същата икона от килията му се принесла невидимо над портата. А след като разказал на игумена за чудното действие на Божията Майка, 22 монаси и 4 миряни се затворили в манастирската кула, не приели лъжливите обещания на папата нито се убояли от лошите заплашвания на служителите му,но мъжествено постоянствали и изобличавали еретическото учение на папата и църквата му и затова били изгорени в кулата, която било обградена с дърва и запалена. Светите изповедници на Православието мирно предали духа си на Бога на 19-ти октомври 1276 година Имената им са: игумен Тома, монасите Варсонофий, Кирил, Михей, Симеон, Иларион, Яков, Иов, Киприян, Сава, Яков, Мартиниан, Козма, Сергей, Мина, Иосиф, Иоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан, Пимен и Партений. На четиримате миряни, имената са неизвестни.
тагове:манастирът, Зограф, свети, Георги, воевода Стефан
Следва продължение