или гепида Мундо?
Сведения за Мундо черпим от хрониката на Йоан Малала: “20. Когато Деций бил консул, Мундо преминал на страната на ромеите… Той произхождал от гепидите и бил царски син, а след смъртта на баща си отишъл при своя чичо Травстила и живял в Сирмиум. Като узнал това, владетелят на Рим Теодорих, син на Валамер, повикал при себе си Мундо. Той се съгласил и отишъл при него с хората си, останал да живее там и се биел на страната на Теодорих, син на Валамер. След това Мундо се оттеглил от Рим и стигнал до река Дунав. Той проводил пратеници при император Юстиниан (527-565) и го помолил да стане негов поданик. Императорът го приел с хората му, направил го военачалник на Илирик и го изпратил в неговата военна област. След като той заел областта Илирик, хуните го нападнали с голяма войска, съставена от различни варвари. Той излязъл срещу тях и унищожил всичките, а взетата плячка и единия от техните царе изпратил [в Константинопол]. В Тракия настанал мир и оттогава варварските племена били обхванати от страх“.
Същият Малала е написал в своята хроника, че Атила по род бил гепид. Това сведение на Малала очевидно е грешка, понеже от хрониката на Касиодор и от компилациите на Йордан, много добре знаем, че именно гепидите на Ардарих убиват първородния син на Атила и именно гепидите са в основата на краха на Хунската империя в периода 455-469 г. Няма как Атила да е гепид и на сведението на Малала трябва да се гледа именно в светлината, че точно гепидите убиват първородният син на Атила Елак и явно тук се е получила инверсия. Ако Малала бе посочил, че Атила по род е от някое от другите хунски племена, известни през V в., то това би било повод за изследване, но понеже сочи именно гепидите, убийци на първородния Атилов син Ернак, е видно, че става дума за инверсия и грешка.
Но до какво води тази грешка?
През 505 г. готи и българи воюват за Сирмиум, дн. Сремска
Митровица. 
Българите са поканени още през 485 г. в Мизия от византийския император Зенон, който с тяхна помощ прокужда готите от Балканите в Италия. .JPG)
Теодорих от рода на Амалите, син на Валамер, както става ясно от Малала, кани Мундо и чрез негова помощ иска да присъедини Сирмиум към своите владения. След като Теодорих напуска Балканите, прогонен от българите-наемници на Зенон, той окупира северна Италия и създава преходна готска държава. Апетитите му на изток свършват с гр. Сирмиум, временно зает от гепидите, федерати на Византия. Между другото, когато през 568 г. българи и авари създават държавата Авария и прогонват гепидите от Панония, гепидите, за да не попадне град Сирмиум в български и аварски ръце, го предават на византийците…
Теодорих от рода на Амалите, син на Валамер, както става ясно от Малала, кани Мундо и чрез негова помощ иска да присъедини Сирмиум към своите владения. След като Теодорих напуска Балканите, прогонен от българите-наемници на Зенон, той окупира северна Италия и създава преходна готска държава. Апетитите му на изток свършват с гр. Сирмиум, временно зает от гепидите, федерати на Византия. Между другото, когато през 568 г. българи и авари създават държавата Авария и прогонват гепидите от Панония, гепидите, за да не попадне град Сирмиум в български и аварски ръце, го предават на византийците…
Сирмиум е градът, където император Теодосий Велики е коронован през 379 г. Фактически града след това е в юрисдикцията на Източната римска империя, след като през 395 г. Теодосий разделя единната Римска земя и дава западната на по-малкия си син Хонорий, а източната на по-големият Аркадий. Преди това обаче, още по времето на Теодосий Велики, град Сирмиум е превзет от българите. При Мавро Орбини е съхранен един откъс от готската хроника на Касиодор (487-583), където последният отбелязва това завоюване на Сирмиум. „Марк Аврелий Касиодор пише, че българите се сражавали с ромеите още по времето, когато владетел на тази империя бил Теодосий І ; след много битки българите били победени около 390 г. и Италия си възвърнала Сирмиум.” (Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. С., 1983, с.51-52). След този откъс от изгубената хроника от VІ в. на Касиодор, съхранен случайно при Мавро Орбини, ни става ясно с какво настървение през 505 г. българите, като наемници на Византия, се насочват към Сирмиум и воюват срещу готите за този град. Или както пише Енодий в панагерика си за Теодорих, враговете нямали подобни на себе си по света и реторично възклицава: „Сблъскваха се два народа, на които бягството никога не беше помагало във време на сражение. И готите и българите са учудени, че има хора, подобни на тях, които виждат всред човешкия род противник, равен на себе си.“ Наистина звучи патетично, било е предназначено да се чете тържествено пред Теодорих и свитата му. Обаче, незнайно защо Енодий пише, че Мундо и „неговите българи“ били врагове на Теодорих, след като е обратното? Още Златарски обръща внимание на този момент: „Ennodius, c. XII, ibid., p. 210—211, като разказва, че Сирмиум бил завзет от Теодориховия пълководец Пиций, продължава: quibus (Pitzia exercituque eius) ibi ordinationem moderantibus per foederati Mundonis attrectationem Graecia est professa discordiam secum Vulgares suos in tutela deducendo …“ В преизданието през 1970 г. на Златарски, редакторът Петър Хр. Петров отбелязва: „[He е вярно твърдението на В. Златарски, че във войската на Мундо имало българи. В същност българите са били негови противници и са се намирали във византийската войска, командувана от пълководеца Сабиниан (вж. А. Бурмов, Въпроси из историята на прабългарите, стр. 14—15).]“. Е, наистина не е вярно, но Енодий го пише. Тоест, не е виновен Златарски, а ние, че не можем да разберем какво става. Йордан, заемайки сведението за българите на Мундо от Енодий и преписвайки от Малала чрез Касиодор, че Атила е гепид, даже допълва, че „Мундо е от рода на Атила“(Jordanes, ibid., c. 58, § 301, p. 135: nam hic Mundo de Attilanis quondam origine descendens Gepidarum gentem fugiens etc.). Марцелин Комес също знае за Мундо, дето води потеклото си от рода на Атила. И така, очевидно е, че имаме пред себе си два източника, откъдето следващите хронисти заемат сведението.
Първият е панагерика на Енодий, който знае две имена на пълководеца на българите: едното като Мундо, а другото като Сабиниан. Второто име, няма как да не ни направи впечатление, е прозвище. Субар, Сурва е името на хунското божество Куар, Кубар, Субар. Това име е много разпространено сред хуно-българите под различни форми. Понеже Енодий не пише за двама български пълководци, е видно, че той просто е объркал името на гепида Мундо, приписвайки му българи. С кого го е объркал? Най-близко по звук е името на утигурът Мугел, упоменат от Малала, във връзка със събития 20 г. по-късно. През 528 г. Грод е свален от Мугел в Боспор и Мугел възстановява езическия култ, който брат му се е опитал да подмени с християнството, четем в хрониката на Малала. Другият източник, освен Енодий, е несъмнено Малала. Марцелин Комес заема от Малала, че Атила е гепид и респективно значи и гепида Мундо е от рода на Атила. Към 530 г. Касиодор завършва своята хроника и заемайки данни от Комес репродуцира това сведение, което го виждаме заето и от Йордан. Проблемът е, че втората вълна източници, независимо от родословното обвързване на Мундо с Атила, много добре знаят, че той се бие на страна на Теодорих, а при Енодий излиза, че командва българи, противниците на Теодорих. И така, какво е станало? Малала пише: „Той (Мундо) произхождал от гепидите и бил царски син, а след смъртта на баща си отишъл при своя чичо Травстила и живял в Сирмиум. Като узнал това владетеля на Рим Теодорих, син на Валамер, повикал при себе си Мундо. Той се съгласил, отишъл при него с хората си, останал да живее там и се биел на страна на Теодорих, син на Валамер.“ Тоест, видно е, че „Мундо“ (и „неговите българи“) на Енодий, не е „Мундо“ на Малала, съюзника на готския вожд Теодорих??? Сиреч, Енодий е сбъркал името на Мундо с друго. Ние предполагаме, че е това на Мугел, който действително би могъл да командва българи в битката срещу готите при Сирмиум. Същият Мугел е имал явно прозвище „Сабиниан“, което Енодий също е знаел. Той много добре е знаел и още нещо, че предвождащият българите е победен при Сирмиум, но не е убит..jpg)
И така, историческата кръстословица, че името на българина Мугел е объркано с това на гепида Мундо, е решение, което ни дава светлина по темата: През 485 г. Зенон кани българи в Мизия. Тези българи прогонват готите на Теодорих в Италия. Между готи и българи има важна битка през 505 г. за Сирмиум, когато явно Ирник изпраща лично своя син Мугел да я ръководи. Битката завършва с първата победа на готи над българи. Във връзка с това епископ Енодий пише панагерик за готския вожд Теодорих Амал и в него пространно разказва, че никой никога до тоя момент не е побеждавал българите и че те са световен военен лидер. Все в тоя дух, Касиодор даже пише, че именно българите са хуните, които воюват през 390 г. с Теодосий Велики за гр. Сирмиум. В панагерика си Енодий погрешно изписва името на победеният Мугел, сгрешавайки го с близкозвучащото Мундо, съюзник на готите на Теодорих. За да акцентира на християнската победа на Теодорих, Енодий упоменава и прозвището на Мугел, формирано от езическия теоним `Сабар, Субар`, като Сабиниан. Той не е убит, само страда, че не е умрял в боя, според Енодий. „Обърнат беше в бягство българският народ и с това, че се спаси, бе наказан по-тежко. Разтърсвана от копитата на конете, земята затрепери. След като видяха, че са вън от всякаква опасност, те, вайкайки се силно, продължиха да препускат бързо. Боже, небесни съднико, умножи дадените в изобилие дарове! Те, които никога не се съмняваха в победата и на които се учудваше светът, сега се оттегляха, след като загубиха бойните си знамена, и, смутени от това, че са оцелели, се провикват, че много по-щастливи са онези, на които се бе паднало да загинат.“
Кирил Милчев