Не отминава и прозата. „Съвременници“ е новата и книга- разкази. Тя започва с едно възхитително представяне на Ваня Теодосиева.
Заложеното в човека космическа енергия се проявява в процеса на развитието на неговата личност. Всеки носи съдбата си в собствените си ръце. Ваня Теодосиева е надарена от природата с богата емоционалности енергия, които ú помагат да разчиства пътя от недорасли трънаци и смело да върви напред, макар с разранени нозе и сърце. Жена с характер, който би я определил като „мъжко момиче“.Изборът на професията ú убедително говори за това. Да бъдеш зъботехник е изкуство и занаят, които изискват усърдие,труд и майсторлък, присъщи повече на мъжете. Тя успява да се справи с трудностите и навреме да разрешава наболелите проблеми. У Ваня Теодосиева всичко се развива успоредно- съумява да съчетава професията си с грижите на семейството и всичко преживяно да го преосмисля в стихове. Словото е нейното оръжие. То úпомага да се освободи, както от положителни, така и от отрицателни емоции. Нейната поезия е плод на наблюденията и съпричастието ú към живота на децата и хората, към техните проблеми, страдания и щастливи мигове.
УРОК ПО...
Баба Лена Дериманова, жена на възраст.отскоро загубила най- близките си хора- съпруг, син, снаха. Останала ú е една утеха- дъщеря, със своя дъщеря.Живот- труден, когато няма с кой да споделиш ни болка,ни радост. Таиш всичко в себе си, додето не избие нанякъде. Така, един ден, тя минава през градския площад и видяла много гълъби, които се хранили спаднали трохички от закуски на деца или възрастни хора. В ней назрява идея да храни гълъбите, с остатъците от своята трапеза.Минавайки покрай казаните за боклук, вижда съседка как с лека ръка изхвърля найлонова торбичка със сух хляб в контейнера. Изчаква я да отмине и взема хляба. Така, тя започва да се заглежда по казаните за боклук и вижда, че освен гладни има и много сити хора. Те изхвърлят цели кутии с храна, хляб, плодове- леко загнили,зеленчуци-поувехнали, дрехи, обувки, дори стари телевизори. Да, има много хора,които са надвили сиромашията,но повечето все затъват и затъват. Така, тя започна да събира хляба- нали ни е даден от Бога. Не трябва и трохичка да се стъпче, та камо ли цял хляб. Напълни поредната торбичка и отиде на площада, хем да се разходи, хем да види хора, хем да нахрани гълъбите. Те сякаш взеха да я познават, защото все около нея се събират. Тя с грейнали очи и цъфнала усмивка на изстрадалото лице, бърка в торбичката, загребва щедро с шепа и подхвърля на гълъбите. Те като ято се стрелкват към трохите и малките залъчета и с охота кълват всяка трошичка.За секунда всичко се изяжда. “ Значи са гладни- мисли си жената- добре, че взех и стария хляб, иначе нямаше да им стигне.“ През пощада минават много хора, едни бързат- не им е до гълъбите, други едвам вървят и на тях не им е до гълъбите. Само майките с малките дечица се спират, за да може децата да се порадват на пърхащите гълъби.
Едно младо семейство с с дугодишна дъщеричка минава през площада. Родителите си говориха свои си работи.За да не ги прекъсва детето- бяха купили варена царевица, която предварително бе наронена в пластмасова чашка за “ по- лесна храна“. Те си говорят, то си яде. Яде, ама гледа, гледа,но не родителите си, а възрастната жена в черно, която хвърля трохи на гълъбите. Детското му мозъче нещо превключи и започна и то да дава от своята храна на гълъбите. Те, разбира се, се вкупчиха и около него. То погледна жената с последната шепа трохи , които поръси на земята, изтърси си и торбичката и си я прибра за следващия път.И чудо на чудесата. детето също изтърси чашката си с царевица и голяма група гълъби се скупчи около него. Каква прекрасна жива картина- дете храни гълъби и всички го обикалят сякаш му благодарят в този момент за щедростта му. Майката се обърна и хвана детето за ръка, издърпа го и му се скара: – Какви ги вършиш- ние ти купуваме храна, а ти да храниш гълъбите. Повече да не си поискала нещо да ти купим! Каквото ти вземем,- това ще ядеш!- сопнато дръпна детето за ръка и продължиха пътя си. Но то, милото ,се обърна и сякаш с очи благодари на жената, за урока, който и бе дало- урок по човечност- да нахраниш гълъбите.
тагове: Ваня, Теодориева, малка биография, разказ