Йеромонах Димитрий (Першин) 

 Руският боксьор Александр Поветкин, на 5 октомври загуби от украинеца Виталий Кличко, в боя за званието световен шампион в тежка категория, по версията WBA. Коментира председателят на Мисионерската комисия при Епархиалния съвет в гр. Москва, йеромонах Димитрий (Першин).

Отпадайки в езичество, Поветкин не започна да се боксира по-добре от Кличко. Във всеки случай, съдейки по съобщенията за вчерашния мач с Кличко. Държал се е твърдо, но, уви, във всички рундове е загубил, «духовете на прародителите» не са му помогнали. В началото на своя спортен път, Александр Поветкин говореше за това, че пред схватките налага върху себе си кръстното знамение, а по-късно е татуирал неоезически руни и сега излиза на ринга под «сварожка» (бел.прев.: т.е. посветена на древ.-слав., езически бог Сварог) песничка.

Боя се, че главната грешка е в това, че победата не бива да се гони на всяка цена. Нито пък за някакви спортни достижения трябва да се заплаща с душата си. Не всяка енергия следва да се допуска във вътрешния мир на човека.

От друга страна, може да се предположи, че православното християнство е било възприето от него, като религия на силата и успеха. А това не е така. Всички земни победи — са само страничен ефект от вътрешните трудове над себе си, възрастването в любовта и правдата, грижата за ближните, служенето на Отечеството.

Християнството не гарантира кариерен ръст, а ето кръста е обещан всекиму. В обратната перспектива на Нагорната проповед блажени са миротворците, а не тираните, нищите духом, а не надменните, кротките и милосърдните, а не властните и жестоките.

При това, Евангелското обновление на живота не зачеква от него нито бита, нито увлеченията, нито професията, нито семейното щастие, но ги включва в йерархията на ценностите. Преди всичко — Царството Божие, всичко останало, както сега е прието да се говори, е включено. По този начин  в известна степен и спортът, включвайки боксът, може да бъде съотнесен с християнството. Тогава от него отпадат жестокостта, злобата, подлостта. И състезанието или двубоят се превръщат в рицарски турнир, отличаващ се с благородство.

Ето защо и в древната Рус са се били с юмруци, но по правилата. Честта, честното име са били по-важни от  всички титли и награди. Да си спомним Лермонтовата «Песен за купеца Калашников». В този смисъл, принципът «да се включим, а после ще видим» — е напълно християнски, ако се застъпваш за правдата. Ако говорим за боксовия ринг, то тук трябва не руни да се рисуват, а да се тренира.

Иска ни се да подкрепим нашия боксьор — боят с Кличко не е последният в неговата кариера — и да му пожелаем да срещне истинското православие — православието на Андрей Рубльов и Димитрий Донски, Александър Пересвет и Александър Суворов, архимандрит Иоан (Крестянкин) и композитора Георги Свиридов.

Да не забравяме за това, че на нашето сърце са нужни не идоли (талисмани, руни, магии), но свободата на живота в Христа. За тази свобода се сражаваме с хазяина, по думите на Вячеслав Бутусов, «на този мъртъв свят», предизвикваме го в тайнството Кръщение, съчетаваме с Христа и ето така, сражавайки се и молейки се, вървим през живота към своето възкресение.

Превод: йеродякон Петър (Граматиков)

http://www.pravmir.ru/ieromonax-dimitrij-pershin-pochemu-poetkin-progral-klichko/